Думи на АЙЗЪК АЗИМОВ : Насилието е последното убежище на некомпетентния

 

 „Ако гладна мечка те измъкне от челюстите на вълк, нямаш причина да си й благодарен.”

„Ако искаш да провериш дали водата е завряла, не го прави с пръст.”

„Ако си увиснал на въже над пропаст, не се мъчи да хванеш монетата, изпаднала от джоба ти.”

„В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата.”

„Дали се опитвам да намеря Бог? Той е по-умен от мен — нека опита сам да ме намери.”

„Насилието е последното убежище на некомпетентния.”

„Нито едно пътешествие не е опасно за онзи, който маха от брега.”

„Искрено вярвам, че самообучението е единствената форма на обучение, която съществува.”

„Бедата при победата е, че човек може да се окаже от страната на победените.”

„За да се получи човек, са необходими няколко мига удоволствие, но за кон са нужни пари.”

„Сигурното за нещо, което се разбира и без думи, е, че някой трябва да го каже.”

„Самокритиката е слабо наказание за некомпетентността.”

„Най-тъжният аспект на живота днес е, че науката събира знание по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост.”

„Ако докторът ми каже, че ми остават още 6 месеца живот, няма да започна да си скубя косите. Просто ще започна да пиша малко по-бързо на машината.“

„Няма такава напитка „чиста вода“, като се вземе предвид, че изчистващият фактор е алкохолът.“

„Пътят може да бъде удоволствие, но само ако накрая достигнеш целта.“

„Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е правилно.“

 „Пиша по същата причина, поради която дишам, защото ако не го правя, ще умра.“

„Ако течението те води натам, където искаш да отидеш, не се съпротивлявай.“

„Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг.“

„Животът е приятен. Смъртта е спокойна. Само преходът е неприятен.“

„Първо правило на диетиката: ако ви е вкусно, значи е вредно за вас.“

АЙЗЪК АЗИМОВ – американски писател, роден на 2 януари 1920 г. Той е фундаментално име в научната фантастика. С Артър Кларк и Робърт Хайнлайн са смятани за бащите на жанра. Най-известният му роман е „Аз, роботът”. Има астероид на негово име – „5020 Азимов”. Отличаван е пет пъти с „Хюго“ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), два пъти с „Небюла“ (1972, 1976 г.), както и много други. Умира на 6 април 1992 г. от проблеми със сърцето и бъбреците.

 

Източник :  https://skif.bg/index.php/edno-kam-edno/1647-aizak-azimov-nasilieto-e-poslednoto-ubezhishte-na-nekompetentniya?fbclid=IwAR1CKYtlQm3kZxT_z7Q0_lMu8Be8-fp1IianV0kHZHQ7nrQ8MXVNGIAYIes

https://skif.bg/index.php/edno-kam-edno/1647-aizak-azimov-nasilieto-e-poslednoto-ubezhishte-na-nekompetentniya?fbclid=IwAR1CKYtlQm3kZxT_z7Q0_lMu8Be8-fp1IianV0kHZHQ7nrQ8MXVNGIAYIes 

"Мъдростта е ум, надарен с доброта" - акад. Дмитрий Лихачов

 

 

 

 

 

Коя е най-главната цел в живота?

 

Мисля, че това е да се умножава доброто около нас. А доброто е преди всичко щастието на хората.

Щастието е изградено от много неща и всеки път животът поставя пред човека задачи, които той трябва да умее да решава. Може и с дреболия да направиш някому добро, може да се стремиш към нещо голямо, но не бива да разделяш дребното от голямото.

Много неща започват от дребното, зараждат се в детството и в това, което ни заобикаля. Детето обича майка си и баща си, братята и сестрите си, семейството и дома си.

Постепенно неговата привързаност се разширява и се разпространява върху училището, селото, града, върху цялата родна страна. Това е вече голямо и дълбоко чувство, макар че не бива да спираме дотук, а да обичаме самия човек.

Трябва да бъдем патриоти, а не националисти. Не е необходимо да мразиш всяко друго семейство, за да обичаш своето. Не е необходимо да мразиш другите страни, за да бъдеш патриот.

Между патриотизма и национализма има дълбока разлика.

Първото е любов към своята родина, второто е омраза към всички други народи и страни.

Голямата цел на доброто започва от малкото – от желанието да правиш добрини на близките си, но се обогатява и обхваща все по-широк кръг от въпроси.

Прилича на кръговете във водата. Но колкото повече се разширяват, кръговете във водата стават по-незабележими. А когато любовта и дружбата се разрастват и разпростират, те се обогатяват, стават все по-възвишени и човекът – техният център – става по-мъдър.

Обичта не трябва да бъде неосъзната. Тя трябва да бъде разумна. Това означава, че обичта трябва да бъде свързана с умението да се забелязват недостатъците както на любимия човек, така и на заобикалящите ни хора и да се воюва с тях.

Обичта трябва да бъде свързана с мъдрост, с умението да се отдели нужното от празното и измамното. Тя не трябва да бъде сляпа.

Слепият възторг (дори не бих го нарекъл любов) води до ужасни последствия. Майка, която непрекъснато се възхищава от детето си и го поощрява, може да възпита нравствен изрод.

Слепият възторг пред Германия („Германия – над всичко” – думи от шовинистична немска песен) доведе до нацизъм, слепият възторг пред Италия – до фашизъм.

Мъдростта е ум, надарен с доброта.

Умът без доброта е хитрост. Хитростта рано или късно се обръща срещу самия хитрец. Затова се налага хитростта да се прикрива.

А мъдростта е открита и сигурна. Тя не лъже другите и преди всичко самия човек.

Мъдростта го дарява с добро име, с трайно щастие и спокойна съвест, което е най-ценно на старини.

Вярност към принципите, от които трябва да се ръководи човек в големите и в малките неща. Верността е в крайна сметка вярност към истината, вярност към правдата и справедливостта.

из „Писма за доброто и прекрасното“ от аакдемик Дмитрий Лихачов

 

 Източник :

 https://chetilishte.com/%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d1%83%d0%bc-%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bd-%d1%81-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d1%82/?fbclid=IwAR0jKGGCpVsmkncdFGOu7SuKDywmW6mFToVhgGhqgReRlaClIrlfx-wIVwg