Откъс от романа на Джейн Ан Кренц - "Дълбоки води"
„ЗА ЕСТЕСТВОТО НА ВОДАТА“, ИЗ ДНЕВНИКА НА ХЕЙДЪН СТОУН
Морето примамва непредпазливите с обещание за свобода, но таи огромен риск.
Между възмездието и дълбоките води има много общо.
Един мъж може да бъде повлечен надолу и от двете, преди да си даде сметка за истинската опасност.
Само най-проницателният наблюдател долавя дълбоките скрити места в морето на живота на друг човек. И само припрените или истински смелите дръзват да надникнат в тези дълбоки тайни.
Когато човек изучава лицето на опонента си, отразено във водата, трябва да е сигурен, че водата е много, много бистра.
Няма значение колко бистра е водата, ако човек не задава правилно въпроси за образа, който се отразява на повърхността. За да получиш ясен отговор, трябва да зададеш ясен въпрос.
Най-опасните вълни са онези, които се завихрят в плитките води, близо до брега, където човек смята, че е в безопасност.
Онзи, който познава естеството на водата, оставя опонентът му да дойде при него.
Един мъж може да се удави в страст така лесно, както и в океана.
При липса на светлина водата разкрива интересен аспект. Повърхността става тъмна и непроницаема.
Да загубиш контрол, означава приливът да те помете, да те отнесе в най-дълбоката част на океана. Да загубиш контрол, означава да попаднеш във водовъртежите на праисторическата река. Да загубиш контрол, означава да преминеш през водопада, да се спуснеш в леденостудените дълбини на бездънното езеро.
Да загубиш контрол, означава да загубиш всичко.
Теченията се променят без предупреждение и за наблюдаващия водната повърхност изглежда непроменена. Това крие огромни опасности.
Нищо не се поддава така лесно както водата и същевременно нищо не е така мощно. Който реши да следва пътя, първо трябва да прецени собствените си сили и слабости.
Кръвта във водата замъглява отразените в повърхността образи, а това затруднява откриването на истината.
Наблюдателят трябва да е подготвен за факта, че вълните в разбуненото езеро неизменно се разбиват в скалите.
Внимателният наблюдател ще забележи, че няма изолирано явление в спокойно езеро.
Това, което става в езерото, засяга всички аспекти на живота под повърхността му.
Лесно е да се види отражението във водата. Трудността е да разпознаеш истината, когато се появи там.
Който ще променя бъдещия ход на реката, трябва да е готов да си намокри ръцете във водите на миналото.
Женската любов е неспирен поток, които заплашва всяка преграда по пътя си.
Погрешният въпрос прокарва водата в погрешна посока.
Щом човек не може да спре реката, по-добре е да се остави на течението й.
Водата никога не изчезва завинаги. Тя изтича обратно в морето, превръща се на дъжд, потича в река, пълни езеро или образува водопад в планината. Винаги се завръща по един или друг начин.
За да разбереш водопада, трябва да погледнеш света, изправил се зад него.
Ясното отражение върху повърхността на водата съдържа дълбока истина.
Вярно е, че водите на миналото и бъдещето постоянно се сливат. Ала мъдрите и решителните са в състояние да променят посоката на реката.
За да опознае истинското щастие, един мъж трябва да се отвори за любовта.
„ЗА ЕСТЕСТВОТО НА ВОДАТА“, ИЗ ДНЕВНИКА НА ХЕЙДЪН СТОУН
