Притча за голямата мъхната гъсеница
Ерма Иванова (Клуб Оптимист)
Излъчване: Клуб Оптимист; брой четения: 33
Гората кипяла от живот, а под ниската тучна растителност на земята голямата мъхната гъсеница говорела на своята групичка от гъсеници последователки. В обществото на гъсениците почти нищо не се променяло. Работата на голямата мъхната гъсеница била да следи групата, така че старите традиции да се почитат и спазват. Защото те били свещени, в края на краищата.
"Говори се", казала голямата, мъхната гъсеница между две хапки зелено листо, "че има един дух на гората, който предлага на всички гъсеници една голяма, нова сделка." Мляс-мляс. "Аз реших да се срещна с този дух, а после ще ви посъветвам какво трябва да направим."
"Къде ще намериш духа?", попитал един от последователите.
"Той ще дойде при мен", казала голямата, мъхната гъсеница. "Както знаете, не мога да се отдалечавам много. Извън горичката няма храна. Не мога да остана без храна." Мляс-мляс.
Така че когато останала насаме, голямата мъхната гъсеница извикала с пълно гърло горския дух и след малко големият тих дух й се явил. Горският дух бил много красив, но голямата мъхната гъсеница не успяла да го види добре, понеже не й се надигало от уютното легло от листа.
"Не ти виждам лицето добре", казала голямата гъсеница.
"Качи се малко по-високо", казал горският дух с благ глас. "Аз съм тук и те чакам." Но гъсеницата си останала където била. В края на краищата, това била нейната къща, а горският дух бил на гости.
"Не, благодаря", отвърнала голямата мъхната гъсеница. "Излишно усилие е. Кажи ми, какви са тези приказки за някакво голямо чудо, което е достъпно само за гъсениците - не за мравките и стоножките - ами единствено за гъсениците?"
"Вярно е", казал горският дух. "Вие си заслужихте един удивителен дар. И ако решите, че го искате, ще ви обясня как да го получите."
"Как така го заслужихме?", попитала голямата, мъхната гъсеница, дъвчейки вече третото листо от началото на разговора. "Не помня да съм подписвала каквото и да е."
"Заслужихте го с прекрасните си отколешни усилия да запазите гората свещена", рекъл духът.
"Хайде, бе!", възкликнала гъсеницата. "Че аз правя това всеки ден, всеки ден. Аз съм водачът на групата, ако искаш да знаеш. Тъкмо затова разговаряш с мен, вместо с някоя друга гъсеница." Като чул тази хвалба, горският дух се усмихнал на гъсеницата, макар че тя не могла да види това, тъй като упорито продължавала да седи на листото. "От доста време поддържам гората свещена", заявила гъсеницата. "И какво ще получа?"
"Един изумителен дар", отговорил горският дух. "Сега можеш, благодарение на собствените ти усилия, да се превърнеш в красиво крилато създание и да полетиш! Ще притежаваш прекрасни цветове, а подвижността ти ще удивява всички, които те видят. Можеш да отидеш където си пожелаеш в гората и да политнеш над нея. Ще можеш да намираш храна където си поискаш и да се срещнеш с нови, красиви крилати създания. Можеш да постигнеш всичко това незабавно, ако пожелаеш."
"Летящи гъсеници!", замислила се мъхната гъсеница. "Не може да бъде! Покажи ми няколко такива летящи гъсеници, ако е вярно. Искам да ги видя."
"Лесна работа", отговорил духът. "Просто отиди на някое високо място и се огледай. Те са навсякъде, пърхат от клон на клон и водят прекрасен, пълноценен живот на слънце."
"Слънце!", възкликнала гъсеницата. "Ако ти наистина си горският дух, значи знаеш, че слънцето е прекалено горещо за гъсениците - то направо ни опича - съсипва ни косъмчетата, както знаеш... затова трябва да стоим на тъмно - няма нищо по-лошо от гъсеница с разрошени косъмчета."
"Когато се превърнете в крилати създания, слънцето ще подчертава красотата ви", казал любезно и търпеливо духът. "Старите ви начини на съществуване ще се променят коренно и вие ще захвърлите старите навици на гъсениците на земята, за да се зареете във висините на крилатите същества."
Гъсеницата замълчала за миг. "Ти искаш да напусна удобното си легло тук и да поема на път до някое огряно от слънцето възвишение, за да видя доказателството?"
"Ще трябва да го направиш, ако искаш доказателство", отговорил търпеливият дух.
"А, не", казала гъсеницата, "не мога да го направя - трябва да се храня, както знаеш. Не мога да ходя на разни непознати слънчеви хълмове и да зяпам, когато тук ме чака работа. Прекалено опасно е! Освен това, ако ти наистина беше горският дух, щеше да знаеш, че очите на гъсениците сочат надолу, а не нагоре. Големият земен дух ни е дал хубави очи, които гледат надолу, за да си търсим храна - всяка гъсеница знае това. Ти ме караш да върша крайно неуместни за гъсениците неща", заявила подозрително мъхнатата гъсеница. "Ние никога не гледаме нагоре." Тя отново замълчала. "Та, как ще стане тази работа с летенето?"
Тогава горският дух й обяснил процесът на метаморфозата. Разказал й как гъсеницата трябвало да вземе сериозно решение за промяната, тъй като веднъж започнал, процесът не можел да се върне назад. Обяснил как гъсеницата може да използва собствената си биология, докато е в пашкула, за да се превърне в крилато създание. Обяснил как промяната изисква саможертва, период на притихване и мрак вътре в пашкула, докато всичко стане готово за израстването й в красиво, пъстроцветно крилато създание. Гъсеницата го изслушала кротко, без да го прекъсва и без да спира да мляска.
"Дай да се разберем", заявила най-безцеремонно гъсеницата накрая. "Ти искаш всички да легнем и да се подложим доброволно на някакъв биологичен процес, за който никога не сме чували. После трябва да се съгласим този биологичен процес да ни обгърне в непрогледен мрак месеци наред?"
"Да", казал горският дух, разбирайки много добре накъде отива разговорът.
"И ти, като големия горски дух, няма да направиш това вместо нас? Ние трябва да го направим сами? Нали каза, че сме си го заслужили!"
"Заслужихте си го", отвърнал тихо духът. "И си спечелихте силата да се промените в новата горска енергия. Дори докато седиш на това листо, тялото ти е готово да го направи."
"Какво стана с дните, когато храната падаше от небето, водите се разделяха, а градските стени падаха - и други такива неща? Аз не съм глупава, така да знаеш. Може да съм голяма и мъхната, но не съм вчерашна. Духът на Земята винаги върши тежката работа, а от нас се иска само да изпълняваме указанията. А ако направим каквото искаш ти, ще умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че трябва да яде непрекъснато...", мляс-мляс, "за да оцелее. Твоята голяма нова сделка ми се вижда много подозрителна."
Гъсеницата помислила малко и заявила на горския дух: "Отхвърля се!", а после се огледала да види кое листо да захапе. Горският дух се обърнал да си върви и чул гъсеницата да си мърмори: "Летящи гъсеници! Как пък не!" Мляс-мляс.
На другия ден гъсеницата издала указ и събрала последователите си на конференция. Всички гъсеници притихнали и заслушали внимателно какво е научила за бъдещето голямата, мъхната гъсеница.
"Горският дух е зъл!", заявила гъсеницата на своите последователи. "Той иска да ни подмами на едно много тъмно място, където със сигурност ще умрем. Иска да повярваме, че собствените ни тела ще се превърнат някак си в летящи гъсеници - трябва само да престанем да се храним за няколко месеца!" Тази забележка предизвикала силен смях.
"Здравият разум и историята ще ви покажат как постъпва големият земен дух", продължила голямата мъхната гъсеница. "Никой добър дух няма да ви отведе в непрогледния мрак! Никой добър дух няма да ви накара да направите нещо толкова ужасно със себе си! Всичко това са уловки на големия лош горски дух." Гъсеницата се надула от собствената си значимост, готова да продължи речта си. "Аз се срещнах със злото и го разкрих!" При това признание останалите гъсеници полудели от възторг и понесли голямата мъхната гъсеница на малките си космати гръбчета в кръг, възхвалявайки я, че ги е спасила от сигурна смърт.
Напускаме това тържество на гъсениците и се издигаме леко над гората. Докато бурните възгласи отшумяват, ние се издигаме над покрива от листа, който скрива най-долния пласт на гората от слънчевите лъчи. Издигаме се полека над листния покрив и се озоваваме в просторите, запазени за онези, които могат да летят. Радостното ликуване на гъсениците отслабва и ние се потапяме във великолепния свят на летящите. Там, под топлите слънчеви лъчи, от дърво на дърво прелитат десетки пъстри летящи гъсеници, които се наричат пеперуди, всяка една накипрена във великолепието на цветовете на дъгата, някои от тях са дори стари приятелки на голямата мъхната гъсеница долу - всяка една усмихната и без грижа за прехраната си - всяка една преобразена от големия дар на горския дух.
Книга 4: Притчите на Крион
Послепис на писателя:
Тази притча разказва за нещо, което е реално, но изглежда страховито или нелогично, когато се анализира по стандартите на един интелект, благоговеещ пред старите методи. Гарантирам ви, че ако гъсениците наистина можеха да мислят и да провеждат събрания, някои от тях никога нямаше да се подложат на метаморфозата! Освен това щяха да се разделят на две политически групи, за и против метаморфозата - и вероятно изобщо нямаше да се огледат, за да видят какво се случва с поддръжниците на промяната. Типично за човешката природа е да се окопаеш в горичката и да останеш там, стига положението да те устройва поне мъничко. Дори на най-тъмните места има съпротивление към промяната, понеже понякога ние се заравяме в нашите дупки и се обграждаме със старите си навици.
С течение на времето старите навици стават свещени, а новите се превръщат в богохулство. За жалост глупостта на гъсеницата, която отказва да се превърне в пеперуда, се наблюдава ежедневно при хората! На всичкото отгоре на някои не им стига просто да отхвърлят духовната промяна, ами сформират организации и проповядват наляво-надясно да следват техните стъпки. Чувстват се по-силни, когато се обграждат с единомишленици - особено ако са ги убедили сами. Историята е пълна с трагичните възходи и падения на различни култове, което продължава и до днес.
Колко от вашите собствени познати са отхвърлили нещо ново по единствената причина, че онова, което вече имат, е "достатъчно добро"? Дори когато им поднасят дарове, някои хора се чувстват недостойни да ги приемат или се опасяват, че има някаква уловка. Това се дължи на основаното на страха мислене и взимане на решения, което е стожерът на старата земна енергия. В случая с гъсеницата, тя се страхуваше, че ако напусне убежището си, няма да може да продължи да се храни както е свикнала - дори за да се увери, че гъсениците могат да летят! Метафорично това означава, че ние взимаме решения въз основа на страха, който ни пречи да прекрачим уверено на следващото ниво на съзнание. Някои от нас отказват да отидат дори на събиране, пазар или гости, за да видят нещо, което са им похвалили. Ние си мислим: не може да е вярно, следователно не е вярно. После се залавяме за работата си и пак оставаме на тъмно.
Забележете, че макар да познаваше нагласата на гъсениците, горският дух не се опита да защити новите дарове, нито да убеждава гъсеницата. Горският дух просто обичаше голямата мъхната гъсеница, независимо от постъпките й, и й каза истината. Гъсеницата беше оставена да реши сама дали да приеме тази истина в живота си, или да се придържа към ставите си порядки. Забелязахте ли, че духът на гората помоли гъсеницата да направи нещо, за да намери доказателството? Старите методи бяха в разрез с това. В старото време доказателството винаги ни се даваше на готово. Затова гъсеницата предпочете да не го търси.
Ако има нещо тъжно в тази история, то е във факта, че лидерът на гъсениците влияеше върху живота на всички околни. Той спря растежа им с основано на страха послание и им попречи да вземат сами това важно решение. Така че мнозина никога няма да видят слънцето, свободата и цветовете. Много ще бъдат отнесени от дъждовете, които заливат гората, вместо да полетят към заслона на някое сухо дърво.
Лий Каръл
Източник: http://boon.ucoz.com
