ами ако ?...

Ами ако ?…




Продава Мария

Христос на тържището .

Купува го Ирод ,на сметка ,

по-евтино .

С толкоз не може

даже

ремик за обущата си

да купи .

Малко по-долу

Кръстителят взима акриди и вино ,

че иде неделя .

Днес Симон опрощава лихви ,

Саломе - продава гердани.

Днес един роб струва

пет риби и два хляба .

Някой

крещи сприхаво :

- На ти роба ,

върни ми хляба !

Блясва кама срещу слънцето

като рибешко око – сиво и лъскаво .

Писък пробива високо .

Камата – вече е кървава .

И Ирод ,Йоан , Саломе ,

Симон и Мария виждат

Христос казва на мъртвия :

- Стани и ходи !

Мълчи тържището .

Все още никой не вярва .

А по-късно …

+
 
Стоян Д. Стоянов - Будаков

5 стихоподобни текста

*
Пресъхнаха чувалите със сол .
Приятелите все се крият зад очите ми .
Пристъпват невзрачно погледи всеядни- бол !
А само вятърът върви след мен – и верен, и невидим !

Преди настъпването на нощта
реките и листата се бунтуват,
но бунтът им е в чаша със вода,
щом няма скитници да ги сънуват !

След кашлица, родена от тютюна,
залагам аз живота си един,
че не листа и сол ще ни спасят ,
но могат - дума, поглед, песен
с цигулки и с китарен звън !

*
на М.
Колко лека е водата след сянката ти, след дъното !
Светиш като бисер в тъмното .
Искам
да те прегърна .Да те разбера .
Не винаги успявам .
Заспива радостна
душата ми .Търсих те .
Намерих те .
Сега ми остава
да се събудя,за да
повярвам - ти си !

*
Изгарям и възкръсвам всеки път - като
трева на магистрала,която ,смазана от гуми,
пак избуява
и запява !
Макар и нероден на път,
обичам мелниците вятърни,
и като странен рицар луд ги поздравявам
с копие .
Казват ми, че пише нещо
на дланта ми,и на звездите
пише същото
за мен .
Но за лудостите ми нехаят
уличните манекени .

Останалото ?
С грапавия си език да предрека
една надежда –
затворят ли ме в мида
като зрънце ,
ще се завърна
в бисер, с ярка нежност .

*
Приказка кажи ми, мамо,
нищо, че отдавна съм пораснал ,
Разкажи ми как живея,
мамо,
в хубав град и със добри съседи,
със добри съседи, с много и верни приятели ,
как са весели, щастливи всички,
как дори и птиците танцуват
денем ниско над площада,
над площада, над градините .
Приказка кажи ми,
мамо,
че е смислено в живота ми ,
и че днес е по-добре от вчера,
а пък утре - по-добре от днес .

А когато аз заспя усмихнат,
моля , ти недей да плачеш .
Знай - приказката
много ми хареса …

*
КРАДЦИ

Крадци крадат ме всеки божи ден .
Безбожници .
Всичко крадат : песните, дрехите ,коня и каруцата ,
пътищата,земята , водата
и занаята .

Останаха ми : гласът ми ,гордостта ,
вярата
и надеждата .

Искат да изчезне гласът ми .Гласът обаче не иска !
Искат да си отиде гордостта ми .Гордостта обаче не иска !
Искат да си сменя вярата .Вярата обаче не иска !
Искат да съм без надежда .
Надеждата обаче не иска !

И колкото ме крадат ,само повече осиромашават,
губят гордост , забравят думи ,песни , пътища .
И вярата си забравят .
И за да не изгубят надеждите си ,
пак се завръщат- за поредното грабене .

Елате, щом искате - и в нощ, и в ден ! !
Аз имам . Не се притеснявайте , вземайте !
Но не ме питайте после
защо пак сте по-бедни от мен .

+
Стоян Д. Стоянов - Будаков

Чудо за четири дни

ЧУДО ЗА ЧЕТИРИ ДНИ
В чест на Елин Пелин

Когато се разчу, че дядо Матейко възкръснал, в бившето село, вече квартал на разширилият се провинциален град, отначало никой на повярва. Но когато линейката се отби във фамилната къща, за да прибере внука му Матю, който не спря да вика, че дядо му, като му изпил уискито и не го харесал, го питал защо няма работа и защо още не се е задомил, като е станал на 30 лазарника вече, доста хора се позамислиха дали пък няма да е истина.
Първи усетиха сензацията не журналистите, а децата. По две, по три, без да питат родителите, често и след като получава не само устни предупреждения да не доближават до къщата на Матю, те са прилепваха към оградата, белким видят какъв ли ще е този човек, който се е върнал от мъртвите, и с часове не мърдаха от там .Но това беше на първия ден, след като откараха Матю в психиатрията.
На втория се появи първия журналист от местен вестник.
И от тук вече се започна истинската истерия около дядо Матейко .
Журналистът влязъл, без да почука, и веднага насреща му един на вид здрав старец му изревал – А бе, ти що щеш тука, и докато поеме дъх да си отговори, дядото бутнал журналиста на един стол и го овързал . И вместо журналиста да задава въпроси, три часа дядото разпитвал журналиста. Питал го за какво ли не . Журналистът все пак разбрал, че дядото е починал точно преди 65 години, опитал да зададе няколко въпроса, но получил само отговор на това – колко време му остава да живее, как може да излекува болната си сестра, която била болна от рак, и как да помогне на един свой съсед да не го блъсне камион, като пресича на следващия ден на един светофар .
На четвъртия час децата, залепени по оградата на къщата на Матю, видяха как журналиста, видимо пребледнял, на бегом излиза от двора и бяга към най-близкото място, където има таксита. Едно от децата после твърдеше, че е видяло на прозореца лицето на дядо Матейко, но така и не се разбра – то измисли ли си, или наистина го е видяло .
Главния редактор на вестника дори не изслуша докрай развълнувания журналист, ами нареди да наберат статията за печат, а самият той реши да провери доколко този дядо може да предсказва истината.
Дядо Матейко, след като го нахранил, му разказал кои всъщност са били истинските му родители и как може да ги открие. Редактора се върна в редакцията, остави нередактиран вариант от разговора си с дядо Матейко и от другия ден никой повече не знаеше къде е. Полицията го обяви за безследно изчезнал, а екип полицаи влезе с взлом в къщата на Матю. Междувременно около къщата вече имаше няколко журналисти от национални медии. И те всички станаха свидетели как оръжията на полицаите се изпариха.
Точно тогава от психиатрията пуснаха Матю да се прибере . Като видя толкова хора пред дома си, той се ухили до уши, изкара навън полицаите, те впрочем сами излизаха с пребледнели лица, защото дядо Матейко им беше успял да им каже едно- друго. Матю застана за малко пред камерите, потвърди пред журналистите, че дядо му е възкръснал, каза какво е научил от него за себе си, накрая добави – пък аз мислех, че не съм в ред - и сам се върна в психиатрията, за да си направи допълнителни прегледи .
Истерията след излъченото интервю с възкръсналия дядо Матейко по националната телевиза стана пълна . На третия ден малкия провинциален град се оказа тесен за желаещите да узнаят бъдещето си.
Дядо Матейко поиска полицейска охрана. И тук започнаха административните неразбории - не съществуваше закон, по който да се осигури охрана на човек, обявен за мъртъв. След кратко умуване в полицията взеха решение, че ще охраняват не дядото, а къщата на Матю. Но за това трябваше да помоли внука, а не дядото.
А в психиатрията Матю се чувстваше недосегаем. Забил един шамар на полицая и заявил, че цял живот е живял по чужди команди, но разрешение за охрана на къщата си нямало да даде. Даже щял да съди полицаите, ако влязат без разрешение в имота му .
Полицията опита да обяви Матю за невменяем. Само че от психиатрията казаха, че имал леко невротично заболяване, което не било достатъчно да го обявят за луд, трябвало да се правят още изследвания.
Шамаросаният полицай се срещна с дядото, след това подаде отказа да съди внука му и напусна работата си. Злите езици говореха, че е минал откъм страната на организираната престъпност, но това така и не се потвърди по какъвто и да е начин .
Полицаите и децата се заредуваха да патрулират около оградата.
На четвъртия ден дядото изчезна !
Хората, които последни успяха да научат нещо от него за бъдещето си, твърдяха го видели да търси цигара и да пита – имате ли огънче, бе, хора, от 65 години цигара не съм палил . Тъкмо му намерили цигара, и му подавали запалка, той тъкмо я разглеждал, защото по негово време нямало точно такива, и в стаята останали само хората, цигарата и запалката .
Матю се върна от психиатрията, обясни на журналистите, че дядо му казал, че в рода му през 5 поколение имало подобни случаи. Само че чак сега това станало чак толкова известно.
Полицаите си отидоха. Гостите на града също .
Матю се задоми. Всички някак автоматично нарекоха жена му – снахата на дядо Матейко.
Главният редактор на местния вестник се появи. Оказа се, че родителите му са мултимилионери. Той купи вестника и направи Матю свой единствен съдружник .
Децата си измислиха нова игра – тя се казваше : питай възкръсналия какво ще ти се случи . Беше им забавно понякога да обикалят около дома на Матю. Те единствени не повярваха, че дядо Матейко беше изчезнал .
Едно дете разказваше, че още вечерта на третата вечер, дядо Матейко се качил в някаква много модерна сива кола-металик, с черни бронирани стъкла, и тръгнал, ама накъде - никой не разбрал със сигурност. Децата му вярваха . И той се казваше Матейко. Кой знае защо на малкия Матейко никога не даваха да играе на играта за възкръсналия . Той не се сърдеше. Във всички други игри той беше най-добър.
На следващата година децата видяха как сутринта, когато на Матю му се роди първото дете, една модерна кола-металик спря пред къщата, от нея излезе една жена с чисто бели коси, остави на Матю един средно голям пакет, каза му нещо, той погледна пакета, засмя се и влезе в къщата . Малкият Матейко после каза на децата, че от другата страна на колата видял дядо Матейко, който му се усмихнал и му казал да не ходи под моста до реката през другата седмица . Малкият Матейко каза още, че попитал дядо Матейко знае ли защо е възкръснал. А дядото отговорил, че не знае.
Някои от по-големите, като научиха за краткия разговор на детето с възкръсналия старец, се замислиха - колко ли неща в живота се случват ей - така, без човек да знае защо са се случили .
Но нито едно от децата все пак не посмя да отиде до реката на следващата седмица.
И по-добре.
Три дни валя пороен дъжд, близкия язовир преля, реката излезе от коритото си и отнесе моста, под който обикновено те си играеха .

Стоян Димов Стоянов

*

За страха

За Страха

Страхува ли се логиката ?
Като обект – не , но като субект – да .Да не се окаже неоткриваща общи закономерности , не логична или заради възможността от познати неща да се съставят парадоксални изводи.
Наука може ли да се разглежда като субект ?
Да ,след въпроса – логично ли е логиката да изпитва страх? Метафизичните въпроси изискват и метафизични отговори – в случая отговорът е да .Причина за този отговор е фактът,че повечето големи открития в различни области са установени в откровен разрез с логиката . Въпреки цялата си структура,езиково погледнато,логиката е вътрешно нестабилна:Сократ е грък, гърците са смъртни , следователно …ами ако Сократ не е грък ?!

Опитите да се опише логично битието са напразни – то е непредсказуема , но и нестатична субстанция , която си запазва право да се изсмее и подиграе на логиката . А и точно страхът от непредсказуемост заставя човек да създава логика и да се опитва чрез нея да си обяснява света .

А що е страх , при появата му човек действа ли като самоосмисляща се личност ? В страхова ситуация сякаш няма логични действия . Мисълта и действията ни изглеждат нелогични и хаотични .Само заради здравия разум ,заложен в логиката, ли е това ? А нали точно той ни кара при хлъзгав път да натиснем рязко спирачка точно където не е необходимо ,с голяма сигурност за катастрофа .Здравият разум е преграда срещу продължаването на страха в непредсказуема ситуация , но това е привидно и предвидимо ,дори манипулируемо в доста различни смисли .

Страхът се явява преход между две кратки самодоволни статични състояния в индивидуалното съзнание , другояче казано –мост между битие и логика .Според здравият разум повечето събития в живота са нелогични , общо целият живот е нелогичен . Страхът застава между логичното и нелогичното – в явно противоречие със закона за изключеното трето , но е факт !

Какво постига страха ?
Предпазва човек от определени действия с цел да го запази .Значи – страхът произтича от над-логична , металогика , но не и логика в общоприетият смисъл .

Има , или няма логика ,когато човек се страхува ?Съществува ли страх между свобода/реализираща се чрез битието/ и ограничеността /реализираща се чрез логиката / ?
І –ви отговор – ограничеността предполага страх от преминаване на определена граница , страхът принадлежи на тази ограниченост и не е между нея и свободния избор .
І І – ри отговор – поставим ли логиката и страха между свободата и ограничеността ,тогава страхът няма нищо общо с ограничеността,но е главна част от преход към свободен избор!
Противоречието се дължи на употребата на “между” – дали два обекта са напълно отделени един от друг или все пак между тях съществува тънка ,но издръжлива на атаки връзка .

Днес логика и страх са разположени в противоположни посоки на начина ни на мисленето ни–естествено,макар и достойно за съжаление .През голям период от развитието на европейската ни цивилизация - от елинистическата епоха насам - двете понятия са се десемантизирали и то не в полза на сегашната ни цивилизация . сега страхът и ужасът много често се свързват безаналитично , в митологичния гръцки свят фобос и деймос са различни субекти . Така се деперсонализират на практика двете понятия .

Но плахият опит за анализ не е довършен – какво все пак е страхът ? От съвременна гледна точка не страхът , а ужасът води до ахуманизация на личността .

Свободата като абсолют е немислима точно колкото и пълната ограниченост – и двете се оказват неподдаващи се на описание по същността си .Математически – ако едното е плюс , а другото – минус безкрайност , нулата се пада на страха . Но нулата е нещо страшно – тя е математически израз на Нищо .Човек избягва да застава пред Нищото – той се страхува от него .И когато страхът докосне човек ,той обърква темпоралното си съществуване – сегашното е несигурно ,вчера сякаш беше , за утре не се знае …

Страхът произтича от битието. Преди раждане и след смърт няма данни за наличие на страх .Страхът е свързан с вземането на решение,при подготовката за някакво непроменено още състояние до негово настъпване . В пълната си свобода човек се само-ограничава . Много често решения ,взети преди да настъпи страха , не се осъщестяват . Самоубиецът,ако се види като труп преди да скочи от последния етаж,често би съхранил живота си .Страх има както от бъдещето ,така и от миналото – наркоманът помни блаженството на наркотика и в него има друг вид страх – от прекъсване на макар и краткотрайното,но за него единствено ценно удоволствие . Страхът привежда в изпълнение голяма част от нашите решения ,макар и не в предварително очаквания ракурс.

Човек живее все по-често на ръба на критична точка . При диалог от сократов тип , изгубилият в дискусията става неадекватен , избягва спечелилият спора или си намира неубедителен ,по-слаб опонент , за да съхрани самочувствието си и част от собственото си обяснение за смисъла на съществуването си . Първата и последна война в света на всеки човек е със самия себе си .

Известно е – една /позиционна/ война се печели от по-смелите,по-силните ,по-добре въоръжените и по-многобройните .

Войната на човек сам със себе си – това страх ли е ?Затова ли по-лесно се убеждават другите ,отколкото да убедиш сам себе си – ако победиш сам себе си , какво ще се получи , когато победиш себе си , човешката си природа ли побеждаваш , или само животинското в себе си ?

Страхът и войната - в древна Гърция страхът е син на бога на войната – това само съвпадение ли е ?

Все пак - има ли връзка между логика и страх ?
Стандартният отговор е – не. Защото логиката не се занимава с онтология , а страхът се свързва с онтологията от създаването си като понятие . Логиката е наука , която изследва всеобщата структура и закони на правилните мисли , които са отражение на всеобщи връзки на обективните предмети и явления , защото мислите са знания за действителността /как се определят обаче правилните мисли–или някой ги пред-определя като такива ?!/ .

Достатъчно е странно – истинността и неистинността при страха би трябвало да е достатъчно основание той да стане обект на логическо изследване досега , нали логиката се занимава и с това ,кое знание и истинно , и кое не е .

Добро оправдание е фактът ,че страхът е психично явление .Но то се обезсилва, когато разгледаме как се употребява – страх – в речта .Примерът дава Витгенщайн : “ Аз казвам “Страхувам се” и другият ме пита “Какво беше това ? Вик на страх ? Или ти искаше да ми съобщиш как се чувстваш ?Или това е наблюдение върху сегашното ти състояние ? “ – Дали винаги бих могъл да му дам ясен отговор ?Или никога ? “

От една страна ,езикът логически е безкрайно подхлъзващ , но от друга – страхът не се приема толкова често като езиково понятие,отколкото като психологическо .

Логиката може да го изследва не като определено явление в една наука , а като обективно съществуващо явление . Като последното страхът се среща постоянно . В мисълта или полезрението на човек се появява нещо ,водещо до изменение на представата ни за себе си ,някой друг и нещо точно конкретно . Традиционно началната реакция е неадекватна .При повторна убедителна поява на същия дразнител човек изпитва спокойствие от познанието за съществуването му и реагира по подходящ начин . Всеки ден нормалното откриване на света ни носи удовлетворение без значение какви сме – луди или гении .

Има наука , религия , философия , филология , а няма фобология … а защо не ?

При мислене и вземане на решение страхът е неделима / разбирай – необходима / част от съществуването ни като осъзнати личности . При проявленията на страха и резултатите от него би могла да се намеси логиката с целия си механизъм .

Страхът не може да се изследва ?Актьорът на сцената изпитва ли реален страх , или обозначава състояние на страх ?Фиктивният знак за страх и изобщо знакът чрез семиотиката означава присъствие.Поставяйки семиотиката между логиката и страха , можем да говорим за началото на нова наука .

Нека условно да я наречем фобология.

Стоян Димов Стоянов

Отначало

Като за начало :



"Споделяйте знанията си с други. По този начин ще постигнете безсмъртие."

от Инструкции на Далай Лама за новото хилядолетие



Защо точно бета-нирвана ?



Нирвана е санскритска дума.

Първото значение на думата е угасване, затихване.

В будизма става цел на религиозните усилия. Има се пред вид свръх-съзнателно състояние, което не може да се изрази достатъчно ясно в езика. Дългото обяснение звучи приблизително така : окончателно угасване на всички желания и страсти, на формите на съзнанието и самосъзнанието, възможно чрез пълно просветление. Представя се като един вид “смърт” на “аза”, “смърт без страх” .

Поне така е според Ф. Шчербатской - изследовател на будизма.



Според Нагарджуна /не е ясно кой от многото философи и адепти в будистката история/ - нирвана не е небитие, също както не е и битие, а е изчезването на представите за битие и небитие.



Може би нирвана е преход в друга форма на битийност, за която наличният език, включително и философският, няма форми на изразяване.



Лутайки се в кашата от обяснения /що е то - нирвана/ човек може не успее да я постигне



Тогава - защо да не се опитам да я постигна по някакъв бета-начин ?



С музика, с литература, със съзерцание ...





Вместо край :



"Съзнанието, че всичко е вече написано, ни унищожава или ни превръща в призраци." Хорхе Луис Борхес



Е, ами ако това просто не е така ?