"...Тогава той винаги ми казваше, че да знаеш нещо само интуитивно е безсмислено.
Прозренията трябва да се приведат в някаква свързана мисъл, иначе не служат за нищо.
Той сравни прозренията с наблюдаването на необяснимо явление. И двете отминават така бързо,
както са се появили. Ако не се затвърждават постоянно, съмненията и забравата ще ги погълнат,
защото съзнанието е устроено да е практично и да приема само това, което е измеримо и чиято
истинност може да се провери.
Той обясни, че магьосниците са по скоро хора на познанието, отколкото хора на разума. Като такива, те са една стъпка пред
западните интелектуалци, които приемат, че реалността, която често се отъждествява с
истината, може да се опознае чрез разума. Докато магьосниците твърдят, че чрез разума може
да се опознаят единствено нашите мисловни процеси, а само чрез разбиране на нашето
цялостно същество на неговото най-развито и изтънчено ниво, можем в крайна сметка да заличим границите, с които разумът
определя действителността.
Изидоро Балтазар ми обясни, че магьосниците усъвършенстват целостта на своето същество.
Тоест, те не правят задължително разлика между рационалната и интуитивната страна у човека.
Използват ги и двете, за да достигнат областта на съзнание, която те наричат
„безмълвно познание“, която се намира отвъд езика, отвъд мислите.
Неведнъж Изидоро Балтазар подчертаваше, че за да може човек да заглуши своята
рационална страна, той трябва първо да разбере своя мисловен процес на неговото най-развито и изтънчено ниво. Той смяташе, че философията, като се започне още от
класическата гръцка мисъл, предоставя най-добрия начин за осветляване на този мисловен процес. Той непрекъснато повтаряше, че
независимо дали сме учени или лаици, ние всички сме членове и наследници на нашата
западна интелектуална традиция. А това означавало, че независимо от нашето ниво на
образование и интелигентност, ние сме пленници на тази интелектуална традиция и на
нейната интерпретация на действителността.
Изидоро Балтазар твърдеше, че само на думи сме готови да приемем факта, че това, което
наричаме „действителност“ е само една културнообусловена конструкция. А това, което
трябва да приемем на възможно най-дълбоко ниво, е, че културата е продукт на един дълъг, съвместен, изключително селективен,
изключително развит, и не на последно място, изключително насилнически процес, чийто
краен резултат е едно споразумение, което ни предпазва от останалите алтернативи.
Магьосниците активно се стремят да свалят маската от факта, че реалността се диктува и се
поддържа от нашия разум; че идеите и мислите, произтичащи от разума, стават режим на
познание, който постановява какво виждаме и как действаме в света; и че върху всички нас
се упражнява невероятен натиск, за да направим определени идеологии приемливи за себе си.
Той подчерта, че магьосниците ги интересува да възприемат света по начини,
различни от културнообусловените. А културната обусловеност е, че личните ни преживявания плюс
общото социално споразумение за това какво могат да възприемат сетивата ни, диктуват
нашите възприятия. Всичко извън тази сетивна обусловеност се отхвърля от рационалното
съзнание. По този начин крехката обвивка от общоприети човешки схващания се запазва
цялостна.
Магьосниците проповядват, че възприятието се извършва извън сетивната област. Те знаят,
че съществува нещо много по- обширно от това, за което сме приели,
че сетивата ни могат да възприемат.
Възприятието се осъществява в една точка извън тялото, извън сетивата, твърдят те. Но не е достатъчно
човек просто да вярва в това. Не е въпрос само да го прочетеш някъде или да го чуеш от някого. За да
го въплъти човек, той трябва да го преживее.
Изидоро Балтазар каза, че магьосниците цял живот активно се стремят да разкъсат
тази крехка обвивка от общоприети човешки схващания. Това не означава, обаче, че сляпо се хвърлят
в мрака. Те се подготвят. Те знаят, че всеки път, когато се впускат в непознатото, трябва да имат
добре развита рационална страна. Само тогава ще са способни да разберат и обяснят
донесеното от техните пътувания в непознатото.
Той допълни, че няма да разбера магьосничеството, като чета философски трудове.
По-скоро, трябвало да видя, че и философията, и магьосничеството са изключително
усъвършенствани форми на абстрактно познание.
И за философа, и за магьосника истината за нашето пребиваване в света е обект на размисъл.
Магьосникът обаче отива малко по-далеч. Той действа съобразно
своите открития, които по дефиниция са вече извън нашите културно приети възможности.
Изидоро Балтазар смяташе, че философите са интелектуални магьосници.
Техните търсения обаче винаги остават само мисловни усилия. Философите не могат да
действат в света, който така добре разбират и обясняват, другояче освен по културнообусловения и
общоприет начин. Философите добавят към вече съществуващата маса от знания. Те
разглеждат и преразглеждат съществуващи философски текстове. Новите мисли и идеи,
произтичащи от тези напрегнати научни занимания, не ги променят, освен може би в
психологически смисъл. Може да станат подобри, по-отзивчиви хора,
или пък обратното. Нищо обаче от това, което правят философски, не променя
тяхното сетивно възприятие на света, защото философите работят в рамките на социалния ред.
Те поддържат социалния ред, дори ако интелектуално го отхвърлят.
Философите са потенциални магьосници.
Магьосниците също градят върху съществуваща маса от знания.
Но те не го правят, като приемат това, което вече е установено и доказано от други
магьосници. Магьосниците трябва да докажат наново за себе си, че това, което е прието,
действително съществува, действително се поддава на възприемане. За да осъществят тази
грандиозна задача, магьосниците се нуждаят от изключително количество енергия, което си
осигуряват, като се дистанцират от социалния ред, без при това да се оттеглят от света.
Магьосниците разрушават споразумението, което определя реалността, без самите те
да се разрушат в този процес. "
Откъсът е от книгата на Флоринда Донер - " Живот в сънуването "
