*
Пресъхнаха чувалите със сол .
Приятелите все се крият зад очите ми .
Пристъпват невзрачно погледи всеядни- бол !
А само вятърът върви след мен – и верен, и невидим !
Преди настъпването на нощта
реките и листата се бунтуват,
но бунтът им е в чаша със вода,
щом няма скитници да ги сънуват !
След кашлица, родена от тютюна,
залагам аз живота си един,
че не листа и сол ще ни спасят ,
но могат - дума, поглед, песен
с цигулки и с китарен звън !
*
на М.
Колко лека е водата след сянката ти, след дъното !
Светиш като бисер в тъмното .
Искам
да те прегърна .Да те разбера .
Не винаги успявам .
Заспива радостна
душата ми .Търсих те .
Намерих те .
Сега ми остава
да се събудя,за да
повярвам - ти си !
*
Изгарям и възкръсвам всеки път - като
трева на магистрала,която ,смазана от гуми,
пак избуява
и запява !
Макар и нероден на път,
обичам мелниците вятърни,
и като странен рицар луд ги поздравявам
с копие .
Казват ми, че пише нещо
на дланта ми,и на звездите
пише същото
за мен .
Но за лудостите ми нехаят
уличните манекени .
Останалото ?
С грапавия си език да предрека
една надежда –
затворят ли ме в мида
като зрънце ,
ще се завърна
в бисер, с ярка нежност .
*
Приказка кажи ми, мамо,
нищо, че отдавна съм пораснал ,
Разкажи ми как живея,
мамо,
в хубав град и със добри съседи,
със добри съседи, с много и верни приятели ,
как са весели, щастливи всички,
как дори и птиците танцуват
денем ниско над площада,
над площада, над градините .
Приказка кажи ми,
мамо,
че е смислено в живота ми ,
и че днес е по-добре от вчера,
а пък утре - по-добре от днес .
А когато аз заспя усмихнат,
моля , ти недей да плачеш .
Знай - приказката
много ми хареса …
*
КРАДЦИ
Крадци крадат ме всеки божи ден .
Безбожници .
Всичко крадат : песните, дрехите ,коня и каруцата ,
пътищата,земята , водата
и занаята .
Останаха ми : гласът ми ,гордостта ,
вярата
и надеждата .
Искат да изчезне гласът ми .Гласът обаче не иска !
Искат да си отиде гордостта ми .Гордостта обаче не иска !
Искат да си сменя вярата .Вярата обаче не иска !
Искат да съм без надежда .
Надеждата обаче не иска !
И колкото ме крадат ,само повече осиромашават,
губят гордост , забравят думи ,песни , пътища .
И вярата си забравят .
И за да не изгубят надеждите си ,
пак се завръщат- за поредното грабене .
Елате, щом искате - и в нощ, и в ден ! !
Аз имам . Не се притеснявайте , вземайте !
Но не ме питайте после
защо пак сте по-бедни от мен .
+
Стоян Д. Стоянов - Будаков
Няма коментари:
Публикуване на коментар