За страха

За Страха

Страхува ли се логиката ?
Като обект – не , но като субект – да .Да не се окаже неоткриваща общи закономерности , не логична или заради възможността от познати неща да се съставят парадоксални изводи.
Наука може ли да се разглежда като субект ?
Да ,след въпроса – логично ли е логиката да изпитва страх? Метафизичните въпроси изискват и метафизични отговори – в случая отговорът е да .Причина за този отговор е фактът,че повечето големи открития в различни области са установени в откровен разрез с логиката . Въпреки цялата си структура,езиково погледнато,логиката е вътрешно нестабилна:Сократ е грък, гърците са смъртни , следователно …ами ако Сократ не е грък ?!

Опитите да се опише логично битието са напразни – то е непредсказуема , но и нестатична субстанция , която си запазва право да се изсмее и подиграе на логиката . А и точно страхът от непредсказуемост заставя човек да създава логика и да се опитва чрез нея да си обяснява света .

А що е страх , при появата му човек действа ли като самоосмисляща се личност ? В страхова ситуация сякаш няма логични действия . Мисълта и действията ни изглеждат нелогични и хаотични .Само заради здравия разум ,заложен в логиката, ли е това ? А нали точно той ни кара при хлъзгав път да натиснем рязко спирачка точно където не е необходимо ,с голяма сигурност за катастрофа .Здравият разум е преграда срещу продължаването на страха в непредсказуема ситуация , но това е привидно и предвидимо ,дори манипулируемо в доста различни смисли .

Страхът се явява преход между две кратки самодоволни статични състояния в индивидуалното съзнание , другояче казано –мост между битие и логика .Според здравият разум повечето събития в живота са нелогични , общо целият живот е нелогичен . Страхът застава между логичното и нелогичното – в явно противоречие със закона за изключеното трето , но е факт !

Какво постига страха ?
Предпазва човек от определени действия с цел да го запази .Значи – страхът произтича от над-логична , металогика , но не и логика в общоприетият смисъл .

Има , или няма логика ,когато човек се страхува ?Съществува ли страх между свобода/реализираща се чрез битието/ и ограничеността /реализираща се чрез логиката / ?
І –ви отговор – ограничеността предполага страх от преминаване на определена граница , страхът принадлежи на тази ограниченост и не е между нея и свободния избор .
І І – ри отговор – поставим ли логиката и страха между свободата и ограничеността ,тогава страхът няма нищо общо с ограничеността,но е главна част от преход към свободен избор!
Противоречието се дължи на употребата на “между” – дали два обекта са напълно отделени един от друг или все пак между тях съществува тънка ,но издръжлива на атаки връзка .

Днес логика и страх са разположени в противоположни посоки на начина ни на мисленето ни–естествено,макар и достойно за съжаление .През голям период от развитието на европейската ни цивилизация - от елинистическата епоха насам - двете понятия са се десемантизирали и то не в полза на сегашната ни цивилизация . сега страхът и ужасът много често се свързват безаналитично , в митологичния гръцки свят фобос и деймос са различни субекти . Така се деперсонализират на практика двете понятия .

Но плахият опит за анализ не е довършен – какво все пак е страхът ? От съвременна гледна точка не страхът , а ужасът води до ахуманизация на личността .

Свободата като абсолют е немислима точно колкото и пълната ограниченост – и двете се оказват неподдаващи се на описание по същността си .Математически – ако едното е плюс , а другото – минус безкрайност , нулата се пада на страха . Но нулата е нещо страшно – тя е математически израз на Нищо .Човек избягва да застава пред Нищото – той се страхува от него .И когато страхът докосне човек ,той обърква темпоралното си съществуване – сегашното е несигурно ,вчера сякаш беше , за утре не се знае …

Страхът произтича от битието. Преди раждане и след смърт няма данни за наличие на страх .Страхът е свързан с вземането на решение,при подготовката за някакво непроменено още състояние до негово настъпване . В пълната си свобода човек се само-ограничава . Много често решения ,взети преди да настъпи страха , не се осъщестяват . Самоубиецът,ако се види като труп преди да скочи от последния етаж,често би съхранил живота си .Страх има както от бъдещето ,така и от миналото – наркоманът помни блаженството на наркотика и в него има друг вид страх – от прекъсване на макар и краткотрайното,но за него единствено ценно удоволствие . Страхът привежда в изпълнение голяма част от нашите решения ,макар и не в предварително очаквания ракурс.

Човек живее все по-често на ръба на критична точка . При диалог от сократов тип , изгубилият в дискусията става неадекватен , избягва спечелилият спора или си намира неубедителен ,по-слаб опонент , за да съхрани самочувствието си и част от собственото си обяснение за смисъла на съществуването си . Първата и последна война в света на всеки човек е със самия себе си .

Известно е – една /позиционна/ война се печели от по-смелите,по-силните ,по-добре въоръжените и по-многобройните .

Войната на човек сам със себе си – това страх ли е ?Затова ли по-лесно се убеждават другите ,отколкото да убедиш сам себе си – ако победиш сам себе си , какво ще се получи , когато победиш себе си , човешката си природа ли побеждаваш , или само животинското в себе си ?

Страхът и войната - в древна Гърция страхът е син на бога на войната – това само съвпадение ли е ?

Все пак - има ли връзка между логика и страх ?
Стандартният отговор е – не. Защото логиката не се занимава с онтология , а страхът се свързва с онтологията от създаването си като понятие . Логиката е наука , която изследва всеобщата структура и закони на правилните мисли , които са отражение на всеобщи връзки на обективните предмети и явления , защото мислите са знания за действителността /как се определят обаче правилните мисли–или някой ги пред-определя като такива ?!/ .

Достатъчно е странно – истинността и неистинността при страха би трябвало да е достатъчно основание той да стане обект на логическо изследване досега , нали логиката се занимава и с това ,кое знание и истинно , и кое не е .

Добро оправдание е фактът ,че страхът е психично явление .Но то се обезсилва, когато разгледаме как се употребява – страх – в речта .Примерът дава Витгенщайн : “ Аз казвам “Страхувам се” и другият ме пита “Какво беше това ? Вик на страх ? Или ти искаше да ми съобщиш как се чувстваш ?Или това е наблюдение върху сегашното ти състояние ? “ – Дали винаги бих могъл да му дам ясен отговор ?Или никога ? “

От една страна ,езикът логически е безкрайно подхлъзващ , но от друга – страхът не се приема толкова често като езиково понятие,отколкото като психологическо .

Логиката може да го изследва не като определено явление в една наука , а като обективно съществуващо явление . Като последното страхът се среща постоянно . В мисълта или полезрението на човек се появява нещо ,водещо до изменение на представата ни за себе си ,някой друг и нещо точно конкретно . Традиционно началната реакция е неадекватна .При повторна убедителна поява на същия дразнител човек изпитва спокойствие от познанието за съществуването му и реагира по подходящ начин . Всеки ден нормалното откриване на света ни носи удовлетворение без значение какви сме – луди или гении .

Има наука , религия , философия , филология , а няма фобология … а защо не ?

При мислене и вземане на решение страхът е неделима / разбирай – необходима / част от съществуването ни като осъзнати личности . При проявленията на страха и резултатите от него би могла да се намеси логиката с целия си механизъм .

Страхът не може да се изследва ?Актьорът на сцената изпитва ли реален страх , или обозначава състояние на страх ?Фиктивният знак за страх и изобщо знакът чрез семиотиката означава присъствие.Поставяйки семиотиката между логиката и страха , можем да говорим за началото на нова наука .

Нека условно да я наречем фобология.

Стоян Димов Стоянов