"Мъдростта е ум, надарен с доброта" - акад. Дмитрий Лихачов

 

 

 

 

 

Коя е най-главната цел в живота?

 

Мисля, че това е да се умножава доброто около нас. А доброто е преди всичко щастието на хората.

Щастието е изградено от много неща и всеки път животът поставя пред човека задачи, които той трябва да умее да решава. Може и с дреболия да направиш някому добро, може да се стремиш към нещо голямо, но не бива да разделяш дребното от голямото.

Много неща започват от дребното, зараждат се в детството и в това, което ни заобикаля. Детето обича майка си и баща си, братята и сестрите си, семейството и дома си.

Постепенно неговата привързаност се разширява и се разпространява върху училището, селото, града, върху цялата родна страна. Това е вече голямо и дълбоко чувство, макар че не бива да спираме дотук, а да обичаме самия човек.

Трябва да бъдем патриоти, а не националисти. Не е необходимо да мразиш всяко друго семейство, за да обичаш своето. Не е необходимо да мразиш другите страни, за да бъдеш патриот.

Между патриотизма и национализма има дълбока разлика.

Първото е любов към своята родина, второто е омраза към всички други народи и страни.

Голямата цел на доброто започва от малкото – от желанието да правиш добрини на близките си, но се обогатява и обхваща все по-широк кръг от въпроси.

Прилича на кръговете във водата. Но колкото повече се разширяват, кръговете във водата стават по-незабележими. А когато любовта и дружбата се разрастват и разпростират, те се обогатяват, стават все по-възвишени и човекът – техният център – става по-мъдър.

Обичта не трябва да бъде неосъзната. Тя трябва да бъде разумна. Това означава, че обичта трябва да бъде свързана с умението да се забелязват недостатъците както на любимия човек, така и на заобикалящите ни хора и да се воюва с тях.

Обичта трябва да бъде свързана с мъдрост, с умението да се отдели нужното от празното и измамното. Тя не трябва да бъде сляпа.

Слепият възторг (дори не бих го нарекъл любов) води до ужасни последствия. Майка, която непрекъснато се възхищава от детето си и го поощрява, може да възпита нравствен изрод.

Слепият възторг пред Германия („Германия – над всичко” – думи от шовинистична немска песен) доведе до нацизъм, слепият възторг пред Италия – до фашизъм.

Мъдростта е ум, надарен с доброта.

Умът без доброта е хитрост. Хитростта рано или късно се обръща срещу самия хитрец. Затова се налага хитростта да се прикрива.

А мъдростта е открита и сигурна. Тя не лъже другите и преди всичко самия човек.

Мъдростта го дарява с добро име, с трайно щастие и спокойна съвест, което е най-ценно на старини.

Вярност към принципите, от които трябва да се ръководи човек в големите и в малките неща. Верността е в крайна сметка вярност към истината, вярност към правдата и справедливостта.

из „Писма за доброто и прекрасното“ от аакдемик Дмитрий Лихачов

 

 Източник :

 https://chetilishte.com/%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d1%83%d0%bc-%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bd-%d1%81-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d1%82/?fbclid=IwAR0jKGGCpVsmkncdFGOu7SuKDywmW6mFToVhgGhqgReRlaClIrlfx-wIVwg

"Бог не е длъжен на никого." -мисли на Тома Аквински

Мисли на Тома Аквински

Свети Тома Аквински (23 януари 1225 - 7 март 1274) е италиански теолог и схоластически философ. Неговите идеи лежат в основата на късните философски възгледи на католическата църква, наричани Tомизъм.

Любещият се поставя извън себе си и се насърчава да принадлежи към предмета на своята любов, доколкото той желае доброто на възлюбения и мисли за това добро като негово.

Нещата, които обичаме, ни говорят какви сме.

Можем да дадем име на всичко, доколкото го разбираме.

Няма нищо, което би било желано, докато остане неизвестно.

Ние познаваме душата и знаем с помощта на знанието, но знанието с помощта на знанието е по-първично от познанието на душата, защото можем да познаваме душата само дотолкова, доколкото тя има знания.

Разнообразието на значенията не води непременно до двусмисленост или друг вид умножение на значения от този вид; защото това семантично разнообразие не се основава на факта, че една дума означава няколко неща, а на факта, че нещата, отбелязани с думи, са признаци на други неща.

Изобщо не необходимо на Бог да желае да познае нещо друго освен Себе си.

Актът на справедливост се състои в изпълнение на това което е длъжно. Но Бог не е длъжен на никого. Следователно, справедливостта не принадлежи на Бог.

Има истина и в такива неща, в които няма благо, например в математиката.

Ако правилото не е насочено към общото благо на мнозина, а към личното благо на владетеля, правилото ще бъде несправедливо и извратено.

"За мен моят хляб е материален проблем, докато този на съседа – духовен." - и други мисли на Николай Бердяев

 Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега ние сме изправени пред друг тревожен въпрос. Как да избегнем окончателното им осъществяване? Утопиите са осъществими. Животът крачи към утопиите. И може би започва нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, чрез които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не така съвършено, но по-свободно.

Чудото трябва да бъде от вяра, а не вярата от чудо.

Знанието е принудително, вярата е свободна.

Свободата е право на неравенство.

Адът е нужен не за това злите да получат възмездие, а за това, че човек не бива да бъде насилван от доброто и принудително въведен в рая.

Митът за грехопадението е митът за величието на човек.

Основната мисъл на човек е мисълта за Бог. Основната мисъл на Бог е мисълта за човека.

Индивидуализмът винаги убива личността и индивидуалността.

Христос е бил не основател на религията, а религията.

Най-самолюбивите хора – това са хората, необичащи себе си.

Човек не може да бъде самодостатъчен. Това би означавало, че го няма.

Вярата в безсмъртието е не толкова утешителна, облекчаваща живота, тя даже е страшна, ужасна вяра отегчаваща живота с безмерна отговорност. Може даже да се каже, че невярващите повече са облекчили своя живот, от колкото вярващите.

Не можеш да обичаш всички, защото любовта е избор.

Добрите дела, които са свършени не от любов към човека и не от грижа за него, а за спасение на собствената душа, съвсем не са добри. Където няма любов, там няма и добро.

Любовта е като универсална жизнена енергия, притежаваща способността да превръща страстите на злото в творчески страсти.

Любовта е насочена към неповторимо индивидуално същество, към личност и при нея не е възможна замяна. Половото влечение допуска замяна и не означава непременно отношение към личност.

За мен моят хляб е материален проблем, докато този на съседа – духовен.

Човешкият живот е запълнен със средства за живот, превърнали се в самоцел. Подмяната на жизнените цели със средства е много характерен процес в човешкия живот, който обяснява доста неща. Но икономиката безспорно трябва да отнесем към средствата, а не към целите на живота. Средствата винаги са белег за духа на хората, за духа на свобода или на робство, на любов или на омраза. Осъществяването на някоя цел с цената на всичко крие опасности.

Смъртта настъпва за нас не само тогава, когато умираме, но даже и тогава, когато умират наши близки. Ние имаме в живота си опит със смъртта било и неокончателен.

Самоубийството е издевателство над смъртта.

Съществува трагичен сблъсък между истината и света. Чистата безспорна истина изгаря света.

Трагизмът на човешкия живот е не толкова в конфликта на доброто и злото, а в конфликта на положителните ценности. В името на свободата човек може да пожертва любовта, в името на социалната справедливост – да пожертва свободата и т.н.

Съществува свобода, от която човек няма право да се отказва, ако иска да запази своето човешко достойнство – такава е свободата на съвестта, също и свободата на духа. Отчуждаването на съвестта не може да бъде търпяно под никакъв предлог. На нея – съвестта – принадлежи първенството.

Когато не притежаваш мъдрост, остава да обичаш мъдростта, тоест да бъдеш философ.

При жените има необикновената способност да пораждат илюзия, да не бъдат такива, каквито всъщност са в действителност.

Християнството не е само вяра в Бога, но и вяра в човека, във възможностите на разкриването на божественото в човек.

Свободата не е интересна и не е нужна на въставащите маси, те не могат да понесат нейното бреме.

Свободата не е удовлетворение, лекота и наслаждение, а тежест, трудност и страдание.

Борбата за свободата аз разбирам преди всичко не като обществена борба, а като борба на личността против власта на обществото.

Най-лошият враг на свободата е ситият и доволен роб.

Свободата не е лека, както мислят нейните врагове, клеветящите я, свободата е трудна, тя е тежко бреме. И хората лесно се отказват от свободата, за да облекчат себе си… Целият човешки живот трябва да премине чрез свободата, чрез изпитание на свободата, чрез отхвърляне изкушенията на свободата.

В свободата живота бива по-труден, по-отговорен и по-трагичен. Етиката на свободата е сурова и изисква героизъм.

В свободата е скрита тайната на света. Бог иска свобода, и от там е произлязла трагедията на света.

Източник : https://chetilishte.com

Мисли, приписвани на на Аристотел

. Аристотел невинаги е Аристотел. (т.е. и мъдрецът може да сгреши)

2. Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.

3. Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.

4. Във всички творения на природата има нещо за възхищение.

5. Природата не върши нищо безполезно.

6. Голото тяло не е причина за срам. Срамувайте се от това, което мислите за него.

7. Човекът е обществено животно.

8. Човекът извън обществото е или Бог, или звяр.

9. Добре започнатото е наполовина свършено.

10. Губим време, за да си осигурим работно време, и водим битки, за да живеем в мир.

11. Който е приятел на всички, не е приятел на никого.

12. Нищо не разрушава човека така, както продължителното телесно бездействие.

13. Образованието е най-добрата осигуровка за старините.

14. Нещастието сплотява хората.

15. Остроумието е образовано нахалство.

16. От нас зависи да бъдем добри или лоши.

17. Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.

18. По-добре под властта на закона, отколкото под тази на индивида.

19. Познанието започва от почудата.

20. Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.

21. Познанието се добива лесно за разлика от мъдростта.

22. И от врага на много нещо може да се научи мъдрият.

23. Умният човек ще се съгласи с умния, а глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите.

24. Противоотровата за петдесет врагове е един приятел.

25. Приятелството е като една душа в две тела.

26. Човешката общност се простира дотам, докъдето стига човешкият глас.

27. Свободата е основата на демократичната държава.

28. Удоволствието от работата води до съвършенство в работата.

29. Да живееш означава да създаваш вещи, а не да ги придобиваш.

30. Не е имало досега нито един велик ум без примеси на безумие.

Източник : https://www.gnezdoto.net/mydrost/1078-urocite-na-aristotel-v-30-vechni-citata

"Ние не умираме, докато имаме цел " - 16 цитата от академик Наталия Бехтерева за тайните на нашия мозък

 

• Често мисля за мозъка, сякаш е отделен организъм, като „същество в съществото“. Мозъкът се пази, така че вълната от негативни емоции да не го погълне изцяло. Когато осъзнах това, почувствах, че съм намерила бисер.
• При емоционални разстройства разходките и различните видове двигателна активност са много полезни. Колко много може да направи за комфорта ни плуването, движението във вода! След водни процедури ставаш просто друг човек.
• Култивираният баланс на емоциите, разумната гордост и силата на духа са най-важните условия за пълната реализация на таланта.
• Ако хората бяха здрави и по-рядко се затрупваха и превъзбуждаха от проблеми, творческият потенциал на човечеството би се увеличил значително. Особено сега, във фазата на нарастващия информационен поток.
• Човешката природа е да търси радост, това е неназован биологичен инстинкт за оцеляване.
• Факторът, който най-често и значително влияе върху състоянието на мозъка на здравия човек, са емоциите.
• Не ми харесва, когато човешкият мозък се сравнява с компютър. Наистина, той е създаден така, че дори не мога да си представя какви изисквания на живота биха могли да доведат до появата на толкова съвършен апарат. Мозъкът може да направи толкова много, че никога не преставате да се изненадвате.
• Друга тайна на мозъка са сънищата. Най-голямата мистерия за мен е самият факт, че спим. Може ли мозъкът да се пренареди така, че да не спи? Мисля, че да. Например, при делфините лявото и дясното полукълбо спят последователно ... Как могат да се обяснят „сънищата с продължение“ и подобни странности? Да кажем, често мечтаете за някое много красиво, но непознато място – например град. Най-вероятно "приказните градове" в сънищата се формират в мозъка под влиянието на книги и филми, превръщат се в постоянно място на мечтите. Привлечени сме от нещо, което все още не е проверено и изпробвано, но е много хубаво... Или са пророчески сънища - дали това е получаване на информация отвън, предвиждане на бъдещето или са случайни съвпадения? 
• Почти всички хора се страхуват от смъртта. Казват, че страхът от очакване на смъртта е многократно по-лош от самата смърт. Джак Лондон има история за мъж, който искал да открадне шейна с кучешки впряг. Кучетата го ухапали. Мъжът починал от раните си. А преди това казал: „Хората наклеветиха смъртта”. Не смъртта е ужасна, а умирането... Не ме е страх.
• Оказва се, че когато някой каже „след всичко, което преживях, вече съм друг човек, съвсем различен отпреди“, той е абсолютно прав – цялата работа на мозъка му е възстановена, дори някои центрове са се преместили. Виждаме как хората мислят, как отделни активни клетки мигат със светлини, но все още не сме дешифрирали кода на мислене и не сме в състояние да прочетем какви мисли предизвиква картината на екрана. Може би никога няма да го дешифрираме.
• Признавам, че мисълта съществува отделно от мозъка и той само я улавя от космоса и я чете. Виждаме много неща, които не можем да обясним. Срещнах Ванга – тя прочете миналото, видя бъдещето. По данни на БАН броят на нейните сбъднати прогнози е 80%. Как го е направила тя?
• Прието е да се казва, че използваме само 5-7% от мозъчните си клетки. Лично аз, въз основа на моето изследване, съм склонна да вярвам, че почти всички 100% работят при креативно мислещ умен човек - но не всички наведнъж, а като светлините на гирлянда на коледно дърво - верига след верига, в групи, в шарки.
• Говорих, изнасях лекции, вършех много организационна работа, но не живях. Докато нямах друга суперзадача – отчет, който ми позволи да преценя колко е направено в миналото и показа, че има смисъл в бъдещето. Без свръхзадача човешкото съществуване е безсмислено. Животните се раждат, раждат нови поколения, след това функцията на размножаване отмира и настъпва смърт. И ние – ние не умираме, стига да имаме цел – да чакаме внуци и правнуци, да напишем книга, да видим света, да погледнем през огледалото... Старостта не съществува и нищо не свършва, докато ти сам го искаш.
• Годините отнемат всичко външно и с възрастта човешката душа постепенно се освобождава от завивките и се появява в първоначалния си вид. Вече няма нужда да харесвате, да играете роли и игри. Можете да бъдете себе си, да кажете какво мислите и как се чувствате. Най-накрая разбирате, че щастието е нещо, което можете да споделите с другите точно в този момент, нещо мъничко, крехко и ужасно важно – сьомга в четвъртък, с която домашната помощничка обича да се черпи. Парче качествен вълнен плат като подарък за скъп приятел. Сърдечен автограф върху книга, връчена за празник. Или десет от най-вкусните пастички от френската сладкарница.
• Борим се с живота, мислим: ще получим бонус, ще си купим апартамент, кола, ще получим повишение - тогава ще бъдем доволни! Но нещо друго ще помним завинаги - как млад и красив татко свири стария валс „Есенен сън“ на пианото, а вие се въртите, въртите се в такт с музиката, като листо, подето от вятъра ...
• Има ли душа? Ако да, тогава какво е тя? Нещо, което пронизва цялото тяло, което не е препятствано от стени, врати или тавани. Душата, поради липса на по-добри формулировки, се нарича и това, което сякаш напуска тялото, когато човек умре... Къде е мястото на душата - в мозъка, в гръбначния мозък, в сърцето, в стомаха? Можете да кажете – „в цялото тяло“ или „извън тялото, някъде наблизо“. Мисля, че тази субстнация не се нуждае от място. Ако я има, тя в цялото тяло.

  източник: https://spisanie8.bg/%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B2-%D1%82%D0%B5%D0%B1/2022/0221/%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%83%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%86%D0%B5%D0%BB.html?fbclid=IwAR2cmIL-Qovd7wCPwxIKnDuv_4sqm4E7wVMOfxPtGUGRbQ4VGiYOfJ5Suek

от Стив Джобс : "Останете си гладни ! Останете си глупави ! "

Тази реч е произнесена от Стийв Джобс, изпълнителен директор на "Apple Computer" и "Pixar Animation Studios", на 12-ти юни 2005 г., пред абсолвентите на Станфордския университет по време на церемонията по тяхното дипломиране.

 Stay Hungry! Stay Foolish! - Steve Jobs

За мен е чест да бъда с вас на този ден, когато се дипломирате в един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших колеж. Всъщност, ако трябва да съм напълно откровен, това сега е най-близката ми среща с дипломиране, до която някога съм стигал. Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е всичко. Само три истории, нищо повече...

Първата история се отнася за свързването на точките
Прекъснах следването си в "Рийдс Колидж" още след първите 6 месеца, но след това останах като прекъснал студент още 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо прекъснах ли? Всичко започнало още преди аз да се родя. Биологичната ми майка е била млада, неомъжена студентка и решила да ме остави за осиновяване. Тя много държала да бъда осиновен от интелигентни хора с високо образование, затова всичко било уредено така, че да бъда пратен в семейството на адвокат и неговата съпруга. Само че щом съм се появил, те в последната минута решили, че искат момиче. И така моите родители, които били в списъка на чакащите, получили позвъняване посред нощ с въпроса: "Имаме едно извънредно бебе от мъжки пол – искате ли го?". Отговорът им бил: "Да, разбира се!". По-късно биологичната ми майка научила, че майка ми никога не е ходила в колеж, а баща ми не е завършил дори гимназия. Тя отказала да подпише финалните документи. Склонила едва след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че някой ден задължително ще ме пратят в колеж.

И 17 години по-късно аз наистина отидох в колеж. Но бях толкова наивен, че избрах колеж, който беше скъп почти колкото Станфорд и всички спестявания на моите родители от работническата класа отидоха за таксата по обучението ми. След шест месеца вече не виждах смисъл в това. Нямах никаква представа какво искам да направя с живота си и не виждах как колежа ще ми помогне да намеря отговора. А и харчех парите, които родителите ми са спестявали цял живот. Затова реших да прекъсна и се надявах, че нещата някакси ще се наредят. Беше доста плашещо тогава, но сега като се обърна и погледна назад във времето си давам сметка, че това беше едно от най-правилните ми решения. От момента в който прекъснах, спрях да посещавам редовните задължителни лекции, които ми бяха повече от досадни и влизах да слушам само онези, които ми изглеждаха интересни.

Не всичко беше чак толкова розово, разбира се. Нямаше къде да спя, нямах стая в общежитието, затова спях на пода в стаите на приятелите ми. Връщах празни бутилки от Кола заради 5-центовия депозит, за да си купувам храна и вървях по 7 мили до другия край на града всяка неделя вечер, за да се наям със свястна храна поне веднъж в седмицата в храма Харе Кришна. Но всичко това ми харесваше. И голяма част от това, с което се сблъсках благодарение на своето любопитство и интуиция, по-късно се оказа безценно. Ще ви дам един прост пример: по онова време "Рийд Колидж" предлагаше едни от най-добрите калиграфски курсове в страната. В цялото студентско градче всеки плакат, всеки етикет, всяка табела бяха написани на ръка с красив типографски шрифт. И понеже се водех прекъснал и не трябваше да посещавам задължителните лекции, реших да се запиша в курса по калиграфия и да се науча да правя това. Така научих какво са серифни и несерифни шрифтове, изучих разликата между разстоянието в различните буквени комбинации и още куп други неща, които правят добрата типография добра. Беше толкова красиво, историческо, артистично и представено умело по начин, който беше недостъпен за науката. И аз бях запленен, за мен беше очарователно.

Тогава не съм се и надявал дори, че някое от тези неща може да има практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато проектирахме първия компютър Макинтош, всичко си дойде на мястото. И вградихме това в нашия Мак. Той беше първият компютър с красиви шрифтове. Ако не се бях записал в онзи курс в колежа, Macintosh никога нямаше да притежава множество различни шрифта с пропорционално разстояние между буквите. А тъй като Windows просто изкопира Maк, най-вероятно и нито един персонален компютър нямаше да ги има. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да отида на калиграфските курсове и компютрите можеше и да нямат сегашната си чудесна типография. Разбира се, беше невъзможно да свържа точките, гледайки в бъдещето, когато бях още в колежа. Но обръщайки се назад, десет години по-късно всичко изглежда кристално ясно.
Ще повторя отново – няма как да свържете точките гледайки напред в бъдещето. Това може да стане само с поглед назад в миналото. Така че трябва някак да повярвате, че точките ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вашият кураж, съдба, живот, карма, вътрешен глас..., каквото и да е. Този подход никога не ме е заблуждавал и промени целия ми живот...

Втората ми история е за любовта и загубата
Бях късметлия – на съвсем ранен етап от живота си вече бях открил какво обичам да правя. Уоз и аз основахме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и след 10 години от нас двамата в един гараж, Аpple се разрастна до 2-милиардна компания с над 4000 служители. Година преди това бяхме пуснали на пазара най-доброто си произведение – Макинтош – и аз току-що бях навършил 30. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компания, която си основал? Ами, тъй като Аpple се разрастваше, ние наехме на работа човек, който аз смятах за много талантлив, за да управляваме заедно компанията и първата година нещата вървяха добре. Но после нашите възгледи за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това се случи, бордът на директорите застана на негова страна. Така на 30-годишна възраст аз бях уволнен. И то доста публично. И това, което беше центърът на целия ми съзнателен живот, изчезна. Това ме разби, беше ужасно...

В продължение на няколко месеца наистина не знаех какво да правя и с какво да се захвана. Чувствах, че съм разочаровал цялото предишно поколение предприемачи, че съм изпуснал щафетата точно когато ми е била предадена за да я продължа. Срещнах се с Дейвид Пакард (съосновател на Hewlett-Packard) и Боб Нойс (основател на Intel) и се опитах да се извиня за това, че прецаках нещата. Бях се провалил публично и по едно време даже си мислех да се откажа от всичко и да напусна долината. Но макар и бавно, нещо започна да ми се изяснява – аз все още обичах това, което правех! Обратът на събитията в Apple не бяха променили това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И затова реших да започна от начало.
Тогава не го разбирах, но се оказа, че уволнението ми от Епъл е било най-доброто нещо, което е можело да ми се случи. Бремето на успеха беше заместено от лекотата на това да си отново начинаещ, да си по-малко уверен в каквото и да е. Това ми даде свободата да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

През следващите пет години основах компания на име NeXT, друга компания на име Pixar и се влюбих в една невероятна жена, която по-късно стана моя съпруга. Pixar създаде първия в света филм с изцяло компютърна анимация – "Играта на играчките" – и днес е най-успешното анимационно студио на света. В забележителна поредица от събития, Apple закупиха NeXT, аз се върнах в Епъл и технологията, която бяхме създали в NeXT е в сърцевината на сегашното възраждане на Apple. А Лорийн и аз имаме прекрасно семейство...

Убеден съм, че никое от тези неща нямаше да се случи ако не бях уволнен от Епъл – ужасно на вкус и много горчиво лекарство, но пациентът се нуждаеше от него. Понякога животът ни удря с тухла по главата. Не губете вяра! Убеден съм, че единственото нещо, което ме държеше през годините и ми даваше силите и увереността да вървя напред, беше любовта към това, което правя. Трябва да намерите това, което обичате. Както в работата, така и в любовта и в личния живот. Работата заема значителна част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина доволни е да правите нещо, което смятате за велико. А единственият начин да вършите велики неща е да обичате това, което правите. Ако все още не сте го намерили - продължавайте да търсите! Не се отказвайте! Сърцето ще ви подскаже когато сте го открили. И както всяка силна връзка, тя ще става все по-хубава с годините. Така че продължавайте да търсите, докато не я намерите. Не се отказвайте!

Третата ми история е за смъртта
Когато бях на 17, прочетох някъде един цитат, който звучеше приблизително така: ”Ако живееш всеки свой ден сякаш той е последният ти, някой ден със сигурност ще се окажеш прав!” Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава, вече 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: ”Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?". И когато няколко дни подред отговорът е „Не!" аз знам, че нещо трябва да променя.
Да си напомням, че скоро няма да съм между живите, е най-мощният инструмент, който някога съм използвал, за да вземам големите решения в живота си. Защото почти всичко останало – всички вътрешни очаквания, цялата гордост, всичкият страх от унижение или провал – тези неща просто изчезват пред лицето на смъртта. И остава само това, което е истински важно. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. И няма причина да не следваш сърцето си...

Преди около година ми откриха рак. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. А аз дори не знаех какво е панкреас! Докторите ми казаха, че почти със сигурност този тумор е от нелечимия тип и вероятно ми остават от 3 до 6 месеца живот. Личният ми лекар ме посъветва да се прибера вкъщи, да си подредя нещата и да организирам делата си, което на докторски значи "подготви се да умреш". Това означава, само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, за което си смятал, че имаш на разположение поне 10 години. Означава също, да се убедиш, че всичко е приготвено така, че да е възможно най-лесно за семейството ти. Означава да си вземеш сбогом...

Живях с тази диагноза през целия ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия, вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до червата ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз бях под упойка, но жена ми, която присъстваше на манипулацията, ми разказа, че когато видели клетките под микроскопа, лекарите се разплакали. Защото се оказало, че това е много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и сега съм добре...

Тази случка беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам това да си остане така поне за още няколко десетилетия напред. Сега, след като вече съм го преживял, мога да ви заявя още по-уверено от преди, когато смъртта беше просто интелектуална концепция: На никой не му се умира! Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умират, за да отидат там. И все пак, смъртта е нашата обща крайна точка. Никой никога досега не й е избягал. И така трябва да бъде, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е негов посредник и същевременно агент на промяната. Изчиства старото, за да направи път на новото. В този момент новото сте вие, но някой ден, не чак толкова далечен, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че съм толкова драматичен, но това е истината.
Времето ви е ограничено, затова не го пилейте като живеете нечий чужд живот! Не падайте в капана на догмата да живеете според мислите и очакванията на другите! Не позволявайте шумът от мненията на хората около вас да заглуши вашия собствен вътрешен глас! И най-важното – имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си! Те някак вече знаят какви наистина искате да станете. Всичко останало е второстепено!

Когато бях малък, имаше едно издание, наречено "Световен каталог", което си беше нещо като библия за моето поколение. Списваше го един приятел на име Стюърт Бранд в Менло Парк, недалеч от тук. Той успя да съживи изданието, вдъхвайки му своя поетичен усет. Това беше в края на 60-те години, когато все още нямаше персонални компютри и предпечатна подготовка, така че всичко се правеше на пишещи машини, с ножици и полароидни снимки. Беше нещо като Гугъл в хартиен вариант, 35 години преди самият Google да се появи. Беше идеалистично и пълно с хубави съвети и велики мисли.
Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на "Каталог на цялата Земя" и когато списанието се изчерпа, пуснаха последния брой. Това беше около средата на 70-те, а аз бях на вашата възраст. На задната корица на техния финален брой имаше снимка на провинциален селски път в ранно утро. От онези, които можете сами да видите, ако притежавате достатъчно авантюристичен дух и се осмелите да тръгнете на автостоп. Най-отдолу под снимката беше написано:
"Останете си гладни! Останете си глупави!"
Това беше тяхното послание на сбогуване...
Бъдете ненаситни! Бъдете безразсъдни!

И аз винаги съм си пожелавал същото това за себе си. Сега, когато вие се дипломирате, за да започнете един нов живот, го пожелавам и на вас:
Останете си гладни!
Останете си глупави!