"Мъдростта е ум, надарен с доброта" - акад. Дмитрий Лихачов

 

 

 

 

 

Коя е най-главната цел в живота?

 

Мисля, че това е да се умножава доброто около нас. А доброто е преди всичко щастието на хората.

Щастието е изградено от много неща и всеки път животът поставя пред човека задачи, които той трябва да умее да решава. Може и с дреболия да направиш някому добро, може да се стремиш към нещо голямо, но не бива да разделяш дребното от голямото.

Много неща започват от дребното, зараждат се в детството и в това, което ни заобикаля. Детето обича майка си и баща си, братята и сестрите си, семейството и дома си.

Постепенно неговата привързаност се разширява и се разпространява върху училището, селото, града, върху цялата родна страна. Това е вече голямо и дълбоко чувство, макар че не бива да спираме дотук, а да обичаме самия човек.

Трябва да бъдем патриоти, а не националисти. Не е необходимо да мразиш всяко друго семейство, за да обичаш своето. Не е необходимо да мразиш другите страни, за да бъдеш патриот.

Между патриотизма и национализма има дълбока разлика.

Първото е любов към своята родина, второто е омраза към всички други народи и страни.

Голямата цел на доброто започва от малкото – от желанието да правиш добрини на близките си, но се обогатява и обхваща все по-широк кръг от въпроси.

Прилича на кръговете във водата. Но колкото повече се разширяват, кръговете във водата стават по-незабележими. А когато любовта и дружбата се разрастват и разпростират, те се обогатяват, стават все по-възвишени и човекът – техният център – става по-мъдър.

Обичта не трябва да бъде неосъзната. Тя трябва да бъде разумна. Това означава, че обичта трябва да бъде свързана с умението да се забелязват недостатъците както на любимия човек, така и на заобикалящите ни хора и да се воюва с тях.

Обичта трябва да бъде свързана с мъдрост, с умението да се отдели нужното от празното и измамното. Тя не трябва да бъде сляпа.

Слепият възторг (дори не бих го нарекъл любов) води до ужасни последствия. Майка, която непрекъснато се възхищава от детето си и го поощрява, може да възпита нравствен изрод.

Слепият възторг пред Германия („Германия – над всичко” – думи от шовинистична немска песен) доведе до нацизъм, слепият възторг пред Италия – до фашизъм.

Мъдростта е ум, надарен с доброта.

Умът без доброта е хитрост. Хитростта рано или късно се обръща срещу самия хитрец. Затова се налага хитростта да се прикрива.

А мъдростта е открита и сигурна. Тя не лъже другите и преди всичко самия човек.

Мъдростта го дарява с добро име, с трайно щастие и спокойна съвест, което е най-ценно на старини.

Вярност към принципите, от които трябва да се ръководи човек в големите и в малките неща. Верността е в крайна сметка вярност към истината, вярност към правдата и справедливостта.

из „Писма за доброто и прекрасното“ от аакдемик Дмитрий Лихачов

 

 Източник :

 https://chetilishte.com/%d0%bc%d1%8a%d0%b4%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d1%83%d0%bc-%d0%bd%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%bd-%d1%81-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b0-%d0%b4%d0%bc%d0%b8%d1%82/?fbclid=IwAR0jKGGCpVsmkncdFGOu7SuKDywmW6mFToVhgGhqgReRlaClIrlfx-wIVwg

"Бог не е длъжен на никого." -мисли на Тома Аквински

Мисли на Тома Аквински

Свети Тома Аквински (23 януари 1225 - 7 март 1274) е италиански теолог и схоластически философ. Неговите идеи лежат в основата на късните философски възгледи на католическата църква, наричани Tомизъм.

Любещият се поставя извън себе си и се насърчава да принадлежи към предмета на своята любов, доколкото той желае доброто на възлюбения и мисли за това добро като негово.

Нещата, които обичаме, ни говорят какви сме.

Можем да дадем име на всичко, доколкото го разбираме.

Няма нищо, което би било желано, докато остане неизвестно.

Ние познаваме душата и знаем с помощта на знанието, но знанието с помощта на знанието е по-първично от познанието на душата, защото можем да познаваме душата само дотолкова, доколкото тя има знания.

Разнообразието на значенията не води непременно до двусмисленост или друг вид умножение на значения от този вид; защото това семантично разнообразие не се основава на факта, че една дума означава няколко неща, а на факта, че нещата, отбелязани с думи, са признаци на други неща.

Изобщо не необходимо на Бог да желае да познае нещо друго освен Себе си.

Актът на справедливост се състои в изпълнение на това което е длъжно. Но Бог не е длъжен на никого. Следователно, справедливостта не принадлежи на Бог.

Има истина и в такива неща, в които няма благо, например в математиката.

Ако правилото не е насочено към общото благо на мнозина, а към личното благо на владетеля, правилото ще бъде несправедливо и извратено.

"За мен моят хляб е материален проблем, докато този на съседа – духовен." - и други мисли на Николай Бердяев

 Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега ние сме изправени пред друг тревожен въпрос. Как да избегнем окончателното им осъществяване? Утопиите са осъществими. Животът крачи към утопиите. И може би започва нов век, когато интелигенцията и образованите хора ще мечтаят за средства, чрез които да избегнат утопиите и да се върнат към едно неутопично общество, не така съвършено, но по-свободно.

Чудото трябва да бъде от вяра, а не вярата от чудо.

Знанието е принудително, вярата е свободна.

Свободата е право на неравенство.

Адът е нужен не за това злите да получат възмездие, а за това, че човек не бива да бъде насилван от доброто и принудително въведен в рая.

Митът за грехопадението е митът за величието на човек.

Основната мисъл на човек е мисълта за Бог. Основната мисъл на Бог е мисълта за човека.

Индивидуализмът винаги убива личността и индивидуалността.

Христос е бил не основател на религията, а религията.

Най-самолюбивите хора – това са хората, необичащи себе си.

Човек не може да бъде самодостатъчен. Това би означавало, че го няма.

Вярата в безсмъртието е не толкова утешителна, облекчаваща живота, тя даже е страшна, ужасна вяра отегчаваща живота с безмерна отговорност. Може даже да се каже, че невярващите повече са облекчили своя живот, от колкото вярващите.

Не можеш да обичаш всички, защото любовта е избор.

Добрите дела, които са свършени не от любов към човека и не от грижа за него, а за спасение на собствената душа, съвсем не са добри. Където няма любов, там няма и добро.

Любовта е като универсална жизнена енергия, притежаваща способността да превръща страстите на злото в творчески страсти.

Любовта е насочена към неповторимо индивидуално същество, към личност и при нея не е възможна замяна. Половото влечение допуска замяна и не означава непременно отношение към личност.

За мен моят хляб е материален проблем, докато този на съседа – духовен.

Човешкият живот е запълнен със средства за живот, превърнали се в самоцел. Подмяната на жизнените цели със средства е много характерен процес в човешкия живот, който обяснява доста неща. Но икономиката безспорно трябва да отнесем към средствата, а не към целите на живота. Средствата винаги са белег за духа на хората, за духа на свобода или на робство, на любов или на омраза. Осъществяването на някоя цел с цената на всичко крие опасности.

Смъртта настъпва за нас не само тогава, когато умираме, но даже и тогава, когато умират наши близки. Ние имаме в живота си опит със смъртта било и неокончателен.

Самоубийството е издевателство над смъртта.

Съществува трагичен сблъсък между истината и света. Чистата безспорна истина изгаря света.

Трагизмът на човешкия живот е не толкова в конфликта на доброто и злото, а в конфликта на положителните ценности. В името на свободата човек може да пожертва любовта, в името на социалната справедливост – да пожертва свободата и т.н.

Съществува свобода, от която човек няма право да се отказва, ако иска да запази своето човешко достойнство – такава е свободата на съвестта, също и свободата на духа. Отчуждаването на съвестта не може да бъде търпяно под никакъв предлог. На нея – съвестта – принадлежи първенството.

Когато не притежаваш мъдрост, остава да обичаш мъдростта, тоест да бъдеш философ.

При жените има необикновената способност да пораждат илюзия, да не бъдат такива, каквито всъщност са в действителност.

Християнството не е само вяра в Бога, но и вяра в човека, във възможностите на разкриването на божественото в човек.

Свободата не е интересна и не е нужна на въставащите маси, те не могат да понесат нейното бреме.

Свободата не е удовлетворение, лекота и наслаждение, а тежест, трудност и страдание.

Борбата за свободата аз разбирам преди всичко не като обществена борба, а като борба на личността против власта на обществото.

Най-лошият враг на свободата е ситият и доволен роб.

Свободата не е лека, както мислят нейните врагове, клеветящите я, свободата е трудна, тя е тежко бреме. И хората лесно се отказват от свободата, за да облекчат себе си… Целият човешки живот трябва да премине чрез свободата, чрез изпитание на свободата, чрез отхвърляне изкушенията на свободата.

В свободата живота бива по-труден, по-отговорен и по-трагичен. Етиката на свободата е сурова и изисква героизъм.

В свободата е скрита тайната на света. Бог иска свобода, и от там е произлязла трагедията на света.

Източник : https://chetilishte.com

Мисли, приписвани на на Аристотел

. Аристотел невинаги е Аристотел. (т.е. и мъдрецът може да сгреши)

2. Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.

3. Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.

4. Във всички творения на природата има нещо за възхищение.

5. Природата не върши нищо безполезно.

6. Голото тяло не е причина за срам. Срамувайте се от това, което мислите за него.

7. Човекът е обществено животно.

8. Човекът извън обществото е или Бог, или звяр.

9. Добре започнатото е наполовина свършено.

10. Губим време, за да си осигурим работно време, и водим битки, за да живеем в мир.

11. Който е приятел на всички, не е приятел на никого.

12. Нищо не разрушава човека така, както продължителното телесно бездействие.

13. Образованието е най-добрата осигуровка за старините.

14. Нещастието сплотява хората.

15. Остроумието е образовано нахалство.

16. От нас зависи да бъдем добри или лоши.

17. Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.

18. По-добре под властта на закона, отколкото под тази на индивида.

19. Познанието започва от почудата.

20. Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.

21. Познанието се добива лесно за разлика от мъдростта.

22. И от врага на много нещо може да се научи мъдрият.

23. Умният човек ще се съгласи с умния, а глупавият обикновено не се съгласява нито с умните, нито с глупавите.

24. Противоотровата за петдесет врагове е един приятел.

25. Приятелството е като една душа в две тела.

26. Човешката общност се простира дотам, докъдето стига човешкият глас.

27. Свободата е основата на демократичната държава.

28. Удоволствието от работата води до съвършенство в работата.

29. Да живееш означава да създаваш вещи, а не да ги придобиваш.

30. Не е имало досега нито един велик ум без примеси на безумие.

Източник : https://www.gnezdoto.net/mydrost/1078-urocite-na-aristotel-v-30-vechni-citata