Правото да живееш, правото да умреш

 

Хората не живеят добре, разправя ЕМП, защото ги мързи да живеят и я карат по инерция.
Доброто и злото са заложени във всеки човек, твърди той. У едни хора доброто – с шепи да го гребеш, у други – със свещ да го търсиш, не можеш да го намериш. Човекът е невъобразим коктейл от добро и лошо, любов и омраза, завист и великодушие, скъперничество и щедрост, всичко, което си помислиш. И за всеки човек този коктейл е различен, за едни – твърде кисел и горчив, защото злото е в повече, за други – уханен и приятно тръпчив от превъзходния житейски вкус на доброто.
Всичко е много просто, продължава. Добрите хора трябва да съхраняват доброто у себе си, лошите – да изкоренят злото. Много често се случва точно обратното – хората заличават доброто и развиват злото. Всичко се свежда до мързела, който също е вродено качество у човека. Защото нищо по-лесно от това да унищожиш доброто и да се подчиниш на злото. Мнозина са трудолюбиви, не им тежи да работят здраво, тежи им усилието да се вгледат в себе си, да се наблюдават и да отсеят доброто от лошото. По-лесно им е да вдигнат канара, отколкото да обърнат очи навътре в себе си.
Много са хората, които не искат да се променят. Те смятат, че са такива – гневливи, завистливи, мразещи и винаги ще бъдат такива. Изглежда им е много трудно да станат от мразещи – обичащи, от мразени – обичани. Не бил чувал някой да казва, обичам да мразя, обичам да бъда мразен. Защо тогава такива хора не се променят? Дали заради нежеланието, страха или неумението да се вглеждат навътре в себе си, да се опознават, да се карат сами на себе си, когато са лоши и да се хвалят, когато са добри. МП мисли, че ги тресе страхът да видят онова, което не искат да видят. Предпочитат да си отглеждат досадата от себе си и от другите, вместо да навлязат навътре и да открият съкровищата, които се крият у всеки човек. Фактът, че лошите хора рядко се хвалят със своята лошотия, показва, че те носят този неудобен товар, мъчат се да го скрият, а нямат сили да го захвърлят.
Все от някъде трябва да се започне, казва МП. Ако толкова те мързи да мислиш и да се самоанализираш, той съветва да вземеш един бял лист, да си напишеш името най-отгоре и да дръпнеш една черта по средата. Отляво пишеш доброто, отдясно – лошото. Вглеждаш се внимателно в себе си и изписваш всичко негативно и положително, което има в тебе. После решаваш какво да махнеш и какво да оставиш. Проблемът е, че човек трудно вижда лошото у себе си. Тъй че, ако отляво списъкът се окаже дълъг, а отдясно се мъдрят само две-три лошотийки, значи в твоя самоанализ има нещо гнило.
Не може да се разчита на помощ отвън – нито от себеподобните, нито от Създателя. Освен това нито приятелите ти, нито Създателят знаят какво точно има в теб. А и толкова ги интересува. Така наречените Учители могат да покажат посоката, но не и да променят. Човек САМ трябва да се заеме със себе си. Да се оставиш на другите да те променят е проява на безволие. Това е все едно да си болен и да се оставиш да те лекува човек, който не знае от какво точно си болен.
Преди време МП не отричал съвсем помощта на Създателя, доколкото сме били създадени по негов образ и подобие. Но след като прочел повечето свещени книги, вече имал доста резерви към божията помощ.
Твърди, че Създателят често си прави шеги с човека, които нарича изпитания. Накрая човекът излиза виновен, защото той е изпълнител на неговите заповеди и извършител на съответните действия. МП няма против Създателят да е водач на човека, но защо от време на време да не бъде и негов служител. Човек може да му се доверява, но и да го отрича. Да допуска неговата сила, но да не го оставя да забравя, че човекът също е силен. Да не се оставя винаги Той да прави избора вместо него. Хубаво е да се вслушва в Създателя, но да слуша и себе си. Не е нужно сляпо да изпълнява заповедите му, съветите му, напътствията му. Човек трябва внимателно да се вгледа в себе си, да разбере кой е и какъв е и тогава да реши доколко ще мели брашно със Създателя. Това, че не изпълнява някои от неговите заповеди, не е повод за притеснение, защото Той самият си противоречи. Според него Създателят е едновременно лош и добър, той е Бог на доброто, но и Бог на злото. МП мисли, че ще сгрешим, ако ги разделим. Ако ги разделим, твърди той, ние изцяло прехвърляме вината на лошия и се кланяме на добрия. Не! Нужно е да приемем Създателя като едно цяло, изтъкано от добро и зло във всичките им нюанси и размери. Във всеки човек тези нюанси и размери са различни. Създателят ни води към добро, но ни тласка и към зло. Всеки от нас се поддава различно на доброто и злото. Да отречем, че Създателят присъства, когато извършваме зло, значи да го обидим като зачеркнем неговото всеприсъствие. МП смята, че всеприсъствието му и неговата вечност са единствените му качества, които с лека ръка можем да му признаем. Когато Тома Аквински коментира какво „не може“ Бог, казва следното:
1. Бог не може да е тварна и тленна плът.
2. Не може да промени Сам Себе си.
3. Не може да се провали, умори, разкае, забрави, ядоса или натъжи.
4. Не може да отнеме човешката душа.
5. Не може да изтрие миналото.
6. Не може да съгрешава (греши).
7. Не може да създаде друг Бог.
8. Не може да престане да съществува.
Може ли човек да се осланя на такова неможещо създание?! Да, ясно е, че е библията не е писана от Бог. Но тогава какво да отречем и какво да приемем? Да оставим заповедите и да махнем Еклисиаста? Да оставим Еклисиаста и да махнем заповедите? Да не се учим от разгулния живот на Соломон, а да следваме живота на праведния Исус? Да приемем, че след страданията винаги има възнаграждение, както е при Йов, и да забравим, че милиони живеят в мизерия и глад, без да получат капка възмездие? Или да приемем текстове от Корана, където се говори, че праведните са облегнати един срещу друг и вечно млади юноши разнасят бокали вино, от което глава не боли? Да не говорим за хубавиците с големи очи, подобни на скрити бисери.
Би трябвало да сме доста „нищи духом“, за да вярваме на такива дивотии. МП не е сигурен дали ние подражаваме на Създателя или той на нас. Къде му е бил умът, когато се обзалага със Сатаната да изпитва праведността на горкия Йов? И накрая мрънка и не може да отговори на нито един от въпросите на Йов. Като едно абсолютно парвеню, той парадира със своето могъщество и нищо повече. Къде го чукаш, къде се пука.
МП мисли, че хората също се държат като дребни божества и вършат същите безумия като Създателя.
Веднъж на кораба, на който плавал МП, палубният боцман се обзаложил на каса уиски, че ще побърка младия трети помощник капитан, ще го направи разноглед, както се изразявал. Момчето се оженило и веднага тръгнало на рейс. Боцманът мислел да го убеди, че младата му жена изневерява. Всичко било подготвено предварително. Много важен бил фактът, че боцманът се качил на кораба по средата на рейса. С други думи, бил на брега, докато момчето отсъствало и можело да вземе всичко за чиста монета. Боцманът познавал двойката, знаел нещичко, останалото досъчинил. Преди да тръгнат на рейс, случайно засякъл двамата в луксозен бар. Дори забелязал, че момичето се задява със симпатичния барман.
Разказал на момчето, че няколко дни след неговото качване на кораба, той решил да намине през същия бар. И каква била неговата изненада, когато видял неговата мацка да седи на бара и да си хортува сладко с бармана. Тя не го видяла. Седнал някъде в ъгъла на бара и наблюдавал. Може би всичко щяло да мине гладко, той дори мислел да поздрави момичето и да си тръгне, но все пак съмнително му било какво прави тя в този бар в такава късна доба. Кипнал, когато видял, че барманът се готви да затваря, а жената на бара не бързала да си тръгва. Платил на сервитьора и излязъл незабелязан. Проследил ги и когато видял, че двамата влизат в хотел, всичко му станало ясно. А ако на момчето не му е станало ясно, жалко.
Всичко било доста автентично – бара, барманът, жена му, която обичала да ходи в този бар. Момчето дори се сетило, че жена му наистина се задявала с този барман.
Боцманът разказвал историята в салета почти пред целия екипаж. Никой не казал, че това е лъжа.
През нощта момчето се хвърлило през борда и оттогава ни вест, ни кост от него.
Ние убихме човек, коси се МП, подложихме го на изпитание, той не издържа и се хвърли през борда. Ще кажеш, не сме знаели, че момчето ще се хвърли през борда. А не знаехме ли, че да донесеш лоша вест на някого по време на рейс, и то невярна, е все едно да му извадиш здрав зъб без упойка? Знаехме, разбира се, винаги сме го знаели. Защо тогава го направихме? Заради театъра, заради забавлението? Не е утеха, но и ние като Създателя в случая с Йов, нямайки какво да правим, се забавляваме понякога по този отвратителен начин. Между другото, Създателят също не е знаел какво ще се случи с Йов, подлагайки го на такива жестоки изпитания. Така че към постулатите на Тома Аквински трябва да се прибави още един: „Бог не знае“.
А боцманът наистина получил каса уиски.
Според МП, да се изправиш пред себе си е по-страшно, отколкото да се изправиш пред Създателя. Той може да ти прости, но ти никога няма да си простиш, че животът ти е отишъл на кино, защото не си взел съответното решение и не си се променил. И защо не си го направил?
МП познавал много хора, които знаели, че трябва да променят живота си, но не го правели. Такава била сестра му, след като загубила мъжа си. Прозренията идвали като вълни в бурно време, но тя не се вслушвала в тях.
Минало време и някъде прочела, а и осъзнала, че животът не ни е даден да чакаме да отмине бурята… има го, за да се учим да танцуваме под дъжда.
Вярно, не на всеки е писано да преживее такава внезапна опустошителна буря. Не на всеки е дадено да се съвземе. Слава богу, тя не се отчаяла, не рухнала съвсем, разбрала, че с палене на свещи и сълзи нищо не се постига. Избрала да продължи да живее, вместо да умира постепенно. Събрала всичко здраво в себе си, но въпросът бил „как“. Да танцува ли под дъжда или да минава незабележимо между капките? Защото общовалидните представи за подобно поведение не позволяват да се танцува под дъжда. Препоръчва се дори да се носят тъмни дрехи, сълзите могат да текат като реки, но усмивките са забранени. Нейният вътрешен глас постоянно ѝ напомнял, че младостта не е отминала, че има сили, енергия, темперамент, но тя не му давала думата, прекъсвала го, благодарна, че е жива, че може да се живее без танци. Вярно, че повечето хора одобрявали този живот. Те всички, събрани в едно кимащо одобряващо махало, ѝ пречели да живее пълноценно. Но това не бил техният живот, по дяволите! Да кимат и одобряват собствения си скучен и празен живот. Тези, които я подтиквали към друг живот, естествено били малцинство. Не всеки може да помогне. Нужен е точният човек. Макар и малко късно, той дошъл и я научил да танцува под дъжда.
Изглежда целият свят бил огромен театър, в който едните страдат, а другите гледат, и обратно, когато вторите страдат, първите гледат. МП е сигурен, че всеки човек наблюдава със задоволство неприятностите на другия. Учудващо е, казва той, с какво се гордее българинът. Например с поговорката: „Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“. Дали ще причиняваш болка на другия или ще я облекчаваш, изборът е твой. От друга страна, да се месиш в живота на другия е опасно, дори и с добри намерения. Човек не може да бъде Бог на ближния си, може да бъде Бог само на себе си. Не отрича съвсем ролята на другия. Може даже да ти бъде водач, но зависи накъде те води.
Хетерата Калисто веднъж насмешливо заявила на Сократ, че ако поиска, може да примами към себе си всичките му приятели и ученици, докато той не е в състояние да направи това с нейните приятели.
– Разбира се – спокойно отговорил философът. – На теб ти е по-лесно, защото ги каниш да се спуснат надолу, а аз – да се изкачат нагоре.
Качването нагоре наистина е трудно, направо сизифовско, но ако по пътя изхвърляш, доколкото можеш, тежките камъни на злото, катеренето ще става все по-леко.
МП не е сигурен дали подобни твърдения ще накарат хората да разберат, че докато са живи, има какво да променят в живота си. Дали ще се замислят, преди да хвърлят камък по блудницата? Дали ще размътят водата на премереното общоприето благоприличие и лицемерие? Дали греховните, мислейки другите за греховни, ще продължават да хвърлят камъни по тях и ще се радват, че го правят?
Добре би било, казва накрая МП, всеки от нас да събере кураж и да хвърли камък в собственото си езеро. И да се получат кръговете, които ще стигнат и до другите.

 

http://librev.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2538&Itemid=1000

 

25 цитата, които ще направят деня ви по-добър

1. Усмихвай се всеки път, когато имаш възможност. Не защото животът е лесен, перфектен или точно такъв, какъвто очакваш, а защото си избрал да бъдеш щастлив. За това, че си благодарен за всички хубави неща, които имаш и всичките проблеми, които знаеш, че нямаш.

2. Никога не позволявай на един лош ден да те кара да мислиш, че имаш лош живот.

3. Кажи на негативната комисия, която си прави събрание в главата ти да сяда долу и да мълчи.

4. Лошото поведение е като спуканата гума - не можеш да стигнеш много далеч, ако не я смениш.

5. В свят, в който можеш да бъдеш всичко, което поискаш, БЪДИ СЕБЕ СИ.

6. Колкото повече обичаш решенията, които вземаш, толкова по-малко ще имаш нужда другите да ги обичат.

7. Важно е да направиш някого щастлив, а най-важното е да започнеш от себе си.

8. Животът не е в това да правиш другите щастливи. В живота трябва да споделяш своето щастие с другите.

9. Щастието не е нещо, което да отложиш за бъдещето; то е нещо, което да развиеш в настоящето.

10. Ако си доволен от всичко, никога няма да разбереш това, което наистина си заслужава.

11. Понякога животът ти предоставя две възможности: да загубиш себе си или да загубиш някой друг. Независимо каква е ситуацията, недей да губиш себе си.

12. Ако твоето щастие зависи от това какво прави някой друг значи имаш доста голям проблем.

13. Каквото и да ти е сторил някой в миналото, то няма власт над настоящето ти. Ти си този, който му даваш сила и власт.

14. Не се тревожи твърде много за хора, които не ги е грижа за теб.

15. Цени себе си! Когато раздаваш себе си на някой, който не те уважава, ти даваш частица от душата си, която никога повече няма да си върнеш.

16. Понякога трябва емоционално да се изчистиш от нещата, които някога са имали голямо значение за теб. Така ти ще можеш да надживееш миналото и болката, която ти носи то и да отвориш следващата глава в живота си.

17. Ако искаш да се отървеш от някой проблем трябва да спреш да мрънкаш и да говориш за него. Мозъкът ти влияе на устата ти, и устата ти влияе на мозъка ти. Почти невъзможно е да преодолееш нещо, ако си обсебен от него и постоянно говориш за него.

18. Ако нещо е пагубно за теб емоционално, физически и духовно, тогава какъв друг избор имаш освен да се откажеш от него и да разцъфтиш в среда от себеуважение.

19. Да кажеш "сбогом" е един от най-болезнените начини да разрешиш проблем. Но понякога е единственият възможен.

20. Да се откажеш от нещо и да продължиш не означава да забравиш, означава да избереш щастието вместо болката.

21. Спри да гледаш това, което си загубил, за да можеш да видиш това, което имаш.

22. Има хора, които са щастливи с много по-малко от това, което ти имаш.

23. Говори повече за благоденствието си, отколкото за проблемите си.

24. Понякога хората захвърлят нещо добро за нещо по-добро. И по-късно разбират, че доброто всъщност е било достатъчно добро, а по-доброто никога не се е появило.

25. В живота получаваш това, което си дал. Защото в живота всичко се връща.


from :
 http://www.manager.bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%BE/25-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8F-%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80#_=_

мисли на Конфуций

Преди повече от 2500 години на земята живял мъдрецът Кун Фудзъ, който щедро споделял прозренията и философията си с всички. Още приживе Конфуций (както го наричаме ние през латинския прочит) е признат от китайците за учител на 10 000 поколения. Тази оценка не е никак преувеличена. И днес, сякаш повече отвсякога, неговите максими ни помагат да осмислим реалността. Те са абсолютно актуални, защото са вечни – прозират в самата природа на човека, обществото и живота.

Затова, и в чест на  2565-ата годишнина от рождението му, ви предлагам подбрана колекция от най-вдъхновените и вечни мъдрости на китайския философ. 

* * *

 

Ако с добро накажеш враговете, с какво ще наградиш приятелите си?!

Благородният човек предявява претенции към себе си, обикновеният – към другите.

Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.

В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес – за да смаят другите.

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където
 няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава,
 която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.

Да изпращаш хората на война без обучение, означава да ги предаваш.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват – това е скромност; да ги разкриеш
 пред приятели – това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички – това е
 горделивост.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш
 с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито
 човека, нито думите си.

Да се пребориш с лошите навици е по-лесно днес, отколкото утре.

Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество.
 Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. 
Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си 
представи останалите три.

Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един 
ден през живота си.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.

Който не вижда далечната опасност, го заплашва близка беда.

Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава.

Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

Мъдрият човек не прави на друг това, което не желае да му бъде сторено на него.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Най-голямата грешка е да не поправяш старата си грешка.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Не убивай комар с меч.

Нещата имат корени и клони, делата имат край и начало. Когато знаеш кое стои отпред и кое 
следва, ще се приближиш до верния път.

От сина на небето (императора – бел.цит.) чак до простолюдието само усъвършенстването
 на личността може да придобие на всекиго здрав корен.

Позорно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

Покоят е благоденствие.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Простият се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът – че той не познава хората.

Работѝ върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши
 постъпки.

Само най-мъдрите и най-глупавите не се поддават на обучение.

Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не 
обвинява другите, а търси вината в себе си.

Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път.

Трудно ще срещнеш човек, който отдал три години на учението, да не желае да заеме висок
 пост.

Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после 
ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в 
мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да 
обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

Човекът е човек, когато е закусил.

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

Продавачът на идоли не се кланя на боговете – той знае от какво са направени.

 

7-те закона на успеха от Ранди Гейдж

 1. Закон за пустотата: Ако са ви нужни нови обувки, изхвърлете старите. Ако ви е нужна нова дреха, почистете шкафа си. Трябва доброволно да се разделите със своите стереотипи.

 2. Закон за циркулацията: Бъдете готови да пуснете това, което имате, за да получите това, което желаете.

 3. Закон за въображението: Отначало трябва да видите своето процъфтяване във вашето въображение. Направете описание на своя идеален ден и не показвайте описанието на никого, освен на този, на когото се доверявате. Пазете това описание някъде подръка и в свободното време го препрочитайте.

4. Закон за творчеството: Човек може да постигне щастие посредством енергията на своето мислене, интуицията и въображението.

5. Закон за даването и получаването: Ако давате нещо със сърце, то ще ви се върне стократно. Когато получавате блага, много е важно да ги споделите с обкръжаващите ви. Ако имате някакъв дар, а не го използвате,това оскърбява вашата божествена същност. Отнасяйте се почтително към способностите, които имате, и ги споделяйте с другите. Ако правите това, ще привлечете още много блага в живота си.

6. Закон за десятъка: Вселената винаги взима своя десятък. Това е просто закон за благодарността към източника, който ни поддържа – 10% от това, което имате. Никога няма да узнаете как ще се върне към вас този десятък. Парите са обикновено явление. Но отдаденото в десятък може да се върне към вас във вид на сдобряване с някого, нови приятелски отношения, оздравяване и т.н.

7. Закон за всеопрощаването: Ако не можете да прощавате на хората, вие няма да можете да приемете своето богатство. Ако вашата душа е запълнена с ненавист, за любовта няма да има място да влезе. Необходимо е да се избавите от отрицателните чувства, които ви угнетяват и не ви дават покой.
http://www.dori-flame.com/10471072-1086107310971091107410721085107710901086-1080-10831080109510851086108910901085108610901086-10881072107910741080109010801077/7

Обещавам на себе си : .....

За първи път "Кредото на оптимиста" е било публикувано в книгата на Крисчън Д. Ларсън "Вашите сили и как да ги използвате" (Your Forces an How to Use Them) през 1912г. А съкратената му версия се използва от "Оптимист интернешънъл" - световно общество от хора, съсредоточени върху положителните преомени в света.


Обещавам на себе си:

~ Да бъда толкова силен, че нищо да не е в състояние да смути душевния ми мир...

~ Да излъчвам и внушавам здраве, щастие и благоденствие на всеки, с когото общувам...

~ Да помагам на приятелите си да почувстват, че всеки от тях притежава нещо много ценно...

~ Да гледам на всичко в живота от към добрата му страна и активно да прилагам оптимизма си така, че да го превърна в реалност...

~ Да мисля само за най-доброто, да работя само по най-добрия начин и да очаквам само най-доброто...

~ Да се радвам и ентусиазирам от успеха на другите също толкова, колкото и от собствените си успехи...

~ Да забравя грешките от миналото и да се фокусирам върху великите постижения, които ще постигна в бъдеще...

~ Да имам ведро изражение и да дарявам усмивка на всеки срещнат, независимо дали ми е познат или непознат...

~ Да се посветя до такава степен на личното си усъвършенстване, че да не ми остава време да критикувам другите...

~ Да имам високо мнение за себе си и да заявя този факт пред света, но не провиквайки се с гръмки думи, а доказвайки го с велики дела...

~ Да живея с вярата, че целият свят е на моя страна и ме подкрепя при условие, че съм верен на най-доброто в себе си...

~ Да бъда максимално силен, за да допусна мрачни мисли, твърде благороден, за да се гневя, твърде уверен, за да се страхувам и извънредно щастлив, за да позволя присъствието на беди и проблеми. Така, че широтата на ума да ме пази от тревогата, благородството - от гнева, а щастието - от бедите...

Как да сбъдна мечтата си ?

Биографите отдавна са забелязали, че великите и успешни личности по правило са били големи мечтатели. Мечтатели са и преобладаващото мнозинство от простосмъртните.

Но защо мечтите на едни се сбъдват, а на други – не?

Ето някои съвети за това как да направим мечтите си реалност, които всъщност са и отговор на този въпрос, който без съмнение, мнозина си задават.

Да кликнем Enter на самите себе си
Представете си, че сте програмист. И че трябва да напишете програма за най-сложния компютър, който въобще можете да си представите – човешкия мозък. Когато програмата бъде написана остава само да се натисне клавишът Enter. Да се мечтае не само че не е вредно, да се мечтае е полезно, твърдят психоаналитиците. А ако знаете как точно да го правите, то световната картина ще започне бързо да се променя. Това, което по-рано е изглеждало недостижимо ще стане обикновено и достъпно. Но това няма да се случи на мига.

Нека се замислим: възприемайки обкръжаващия ни свят, едва 20 на сто от информацията ни идва отвън. Останалите 80 на сто ние изваждаме от паметта си, сформирана от нашите неосъзнати цели, ценности и желания. Поради тази причина, за да станем програмисти на собствения си живот, е необходимо да разберем и приемем простата мисъл: нашите мечти са в нашите ръце. Човек винаги получава това, което иска. Ето защо има смисъл като за начало хубавичко да си изясним своите желания.

Как да го направим?

1. Да се вслушаме в себе си. Много често това, което искаме, на практика не го искаме ние. Натрапените ни от социума стандарти, рекламите и прочие представители на зомбиращите структури, към които се стремят 90 на сто от “слепите и глухи” граждани, не носят щастие. Затова като начало е необходимо да разберем, какво точно е нужно именно на нас.

Затова трябва да станем отново деца. И по-точно, да си спомним какво ни е радвало в детството. Какви детски мечти така и са останали неосъществени. Ако сте мечтали за железница – купете си я сега. Ако сте мечтали за порцеланова кукла или мечок с вашия ръст – не се замисляйте – отивайте на покупки. Детето вътре в нас непременно ще ви даде верните ориентири, съветват специалистите.

2. Изхвърляне на излишното. Нека си представим своите мечти осъществени. Проиграйте ситуацията до край и я погледнете така както шахматистът вижда ситуацията на дъската в нейната цялост. Всичко ли ще бъде така, както ви се иска? Това просто мисловно упражение позволява да се отхвърлят до 70 % от празните мечти и да се концентрираме върху това, което е истински ценно и важно. Колкото са по-малко желанията, толкова е по-голяма точността на мерника. Когато главата прелива от множество всевъзможни желания, ние просто се мятаме от едното на другото, като така не отделяме на нито едно от тях достатъчно време. Резултатите са никакви.

3. Правилно формулиране на целите. Ако си поставим целта “да заработваме много пари”, то ние ще ги заработваме, но тези пари ще изтичат през пръстите ни. Ако възнамеряваме да учим испански език, ще го научим, но едва ли някога ще проговорим на него. Вместо това трябва да си поставим за цел постигането на висок жизнен стандарт с ясното разбиране за какво ще харчим заработените пари. А в примера с езика – целта не е да се научи, а да се се говори на испански.

4. Да се избавим от мислите вируси. Този, който в нищо не вярва, нищо и не получава. “Според вашата вяра ще имате”, се казва в Светото писание. Фрази и мисли от типа на: “все едно нищо няма да се получи”,

“вече е твърде късно да се променя каквото и да е било” са опасни не само за личните ни мечти, но и за живота ни. Трябва да следим внимателно подобните мисли и безпощадно да ги унищожаваме, заменяйки ги с позитивни.

5. Да вървим напред без бързане. Ние често си поставяме задачи с глобални мащаби и изпадаме в отчаяние, защото не можем да ги изпълним. Не е необходимо да се тъгува за това, че не можем да получим всичко изведнъж. Така както не можем да преодолеем огромна дистанция с един единствен скок. Малките крачки позволяват не само да се движим напред, но и равномерно да изразходваме силите си без пренапрежение и преумора.

6. Да разделим пътя на няколко отсечки. Да се овладеят някакви знания е възможно, ако се посветим на четене поне по 30 минути на ден. Да съхраним здравето си е възможно, ако редовно отделяме по 15 минути за гимнастика или тичане. За да се правим със стотиците натрупани проблеми, трябва да направим списък програма и да решаваме по 2-3 на ден. Чак след две седмици този списък забележимо ще се скъси. Дори малката стъпка в правилната посока вече ни приближава към мечтите. Ето защо не бива да подценяваме своите дори най-дребни усилия и победи. Нетърпението е враг на триумфа, коментират специалистите.

“Пътят от хиляди километри започва от първата стъпка”, гласи китайска мъдрост. За да направим мечтите си реалност е необходимо просто да станем и да тръгнем към тях. Бъдете уверени – целта ще се окаже много по-близко, отколкото си представяте, твърдят специалистите по човешката душа.

Някои автори твърдят, че правилно формулираните мечти, е добре да бъдат записани на лист хартия. Не защото ще ги забравим ( ако все пак стане, това е сигурен знак, че не са били от жизнено важно за нас значение). Просто написаното усилва още повече енергията на позитивните цели и действия. И разбира се, всичко трябва да бъ де без вреда за никого и нищо. Защото тук въобще не говорим за събдването на такива “желания” като отмъщението например.

Струва си да опитаме, нали? Колкото повече щастливи хора, толкова по-добре за цялото човечество.

Източник: http://snaiper-bg.net/

 

За свободата, адът, раят и съдбата...

НАСТАВЛЕНИЯ ЗА СВОБОДА


1. Метафорите на живота са Божествените наставления.
2. Току-що се изкачи отгоре на покрива. Няма нищо между теб и Безпределното. Сега се освободи.
3. Денят е към края си. Време е нещо, което е било красиво, да се превърне в друго, което е красиво. Сега се освободи.
4. Желанието ти за разрешение беше молитва. Твоето съществуване тук е отговорът на Бог. Освободи се и гледай как звездите изгряват — отвън и отвътре.
5. С цялото си сърце поискай благодат и се освободи.
6. С цялото си сърце му прости, ПРОСТИ НА СЕБЕ СИ и го освободи.
7. Нека стремежът ти бъде свобода от безполезното страдание. Освободи се.
8. Гледай как топлината на деня се превръща във вечерен хлад. Освободи се.
9. Когато кармата на връзката приключи, остава само любовта. Тя е безопасна. Освободи се.
10. Когато миналото най-после си е отишло от теб, пусни го. Тогава слез и започни останалата част от живота си. С огромна радост.

„- Защо винаги изглеждат толкова сериозни в йога? Ако правиш такава сериозна физиономия, плашиш добрата енергия. За медитация трябва само да се усмихваш. Усмивка с лице, усмивка с ума и добрата енергия ще дойде при теб и ще изчисти мръсна енергия. Дори усмивка с твой черен дроб.“
.....
„-Как изглежда адът?
- Същият като рая — каза той. Забеляза объркването ми и се опита да обясни: — Вселената е кръг, Лисс.
…
Още не бях сигурна, че разбирам.
- До горе, до долу - всичко еднакво накрая - каза той.
- Тогава как разбираш каква е разликата между ада и рая? - попитах.
- По това как отиваш. Рай - отиваш горе, през седем щастливи места. Ад - отиваш долу, през седем тъжни места. Ето защо за теб по-добре да отидеш горе, Лисс - засмя се той.
- Тоест намекваш, че е по-добре да прекараш живота си, отивайки нагоре, през щастливите места, тъй като раят и адът - посоките - така или иначе са едно и също нещо? - продължих да питам.
- Едно и също - каза той. - Едно и също накрая, затова по-добре щастлива по пътя.
Продължих:
-Значи, ако раят е любов, тогава адът е…
-Също любов - отвърна той.“

Откъсите са от книгата на Елизабет Гилбърг „ Яж, моли се и обичай“



Перифрази по повод мисли в същата книга :

Да изгубиш равновесие заради любов е част от воденето на балансиран живот.


Бог е по-голям от това, на което са ни учили нашите ограничени религиозни доктрини. За всички може да има избавление. Безкрайна е Божията милост, нали така ?

Всичко, което правиш, го правиш за Бог. И всичко, което пък прави Бог, той го прави за теб. – това върши работа, ако си вярващ в която и да е религия, или просто вярваш в Бог, без да уточняваш религията.

Работата на егото не е да ти служи. Единствената му задача е да се задържи на власт.
И то когато на власт всъщност трябва да е сърцето !

„По-добре е да изживееш несъвършено собствената си съдба, отколкото съвършено да имитираш нечий друг живот.“ Бхагавад Гита