„……..
Цялата планета може да се превърне в пепел. Слънцето може да стане нова звезда, но върху нас няма да остане нито една драскотина. Ние сме неразрушими. Ние, като същност, като онова любимо дете, за което ти говореше, като фокус на безграничната любов, като участници в битието на духа - неразрушими сме. Това е както в аритметиката, когато всяко индивидуално число е необходимо за съществуването на целия принцип, който обединява всички числа. Ако беше възможно да се разруши, например числото 12, би се разрушил целият принцип. Какъв би бил резултатът от аритметическите действия 6+6 или 3х4, ако бихме се отказали от числото 12. Всяко число е абсолютно незаменимо за целия принцип. И ние сме точно такива. Като духовен израз на битието е това безкрайно "сме", ние сме незаменими. Незаменими сме за любовта. Принципът ни държи заедно и ни поддържа, а със своето любознателно любопитство и отражението на любовта ние поддържаме принципа - независимо от това какво се случва.
………………
Ако си представим нашия обикновен живот като някаква детска площадка или класна стая, то ние разполагаме със същата свобода, която има всяко дете на детската площадка. Ние можем да кажем: "Аз не искам да имам нищо общо с това, което става тук." Можем да стоим в ъгъла и да се отказваме да използваме това, което ни предлагат. Но ние можем и да сменим нашето отношение към случващото се и да си кажем: "Аз ще получа толкова удоволствие, колкото мога, и ще се науча на всичко, което може да се научи на тази огромна детска площадка." От тази площадка ние излизаме с по-задълбочено разбиране на това, което вече сме знаели преди да дойдем на площадката. Ние не узнаваме нищо ново, никога. Ние винаги откриваме нещо. "О, аз винаги съм знаел това", - непрекъснато си казваме това, когато научим нещо ново. Това прилича на състоянието, в което се чувстваме, слушайки позната мелодия. Ние просто получаваме удоволствие - съвсем не заради това, че не знаем тази мелодия или защото ни е интересно как ще свърши. На нас просто ни е приятно да слушаме как духът пее чрез нотите, как мелодията се издига и спуска. На нас това просто ни харесва. Точно по същия начин ние избираме живота в пространството и времето, защото той много ни харесва. По същия начин, както обичаме да ходим на кино или да слушаме симфонии, тази форма на живот, която се явяваме ние, обича да се ограничава чрез пространството и времето и да играе на различни игри.
Но с времето ние се уморяваме. Ние казваме "с времето", макар да знаем, че в действителност, време няма, всичко се случва едновременно. Когато ние казваме, че сме уморени, това означава, че в нас съществува някакъв аспект, който казва: "Аз искам да отида да се понауча на друго ниво." И понякога правим това веднага. Ако си представим нашия живот само като една от детските площадки, то такава категория като време, не съществува, а това, което е, то е просто едновременност. Ние едновременно изпитваме живота и в Гърция, и В Египет, и в някаква страшна Галактика, която въобще я няма в тази част на Вселената. Ако всичко това се случва едновременно и ако нашето съзнание е единно, ние ще можем да взаимодействаме с различни аспекти на самите себе си и да се научим на много от нещата, които някои от нас вече са научили, използвайки канала на любовта и любопитството.
…… ”
+
Част от „Аз разбрах кои сме ние...” - интервю
на Сергей Всехсвятски с
Ричард Бах
Няма коментари:
Публикуване на коментар