Роден е на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома.
В резултат на неговите размишления и многостранно четене през годините излизат няколко тома афоризми, които му спечелват световна известност.
Афоризми на Николàс Гòмес-Дàвила :
· Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват, зависи от размерите на блатото.
· Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.
· Глупавите идеи са безсмъртни. Всяко ново поколение ги измисля наново.
· Хората много по-често биха се удряли с чука по пръста, ако болката се усещаше едва след година.
· Идеята за „свободното развитие на личността“ изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се е развила свободно.
· В съвременната политическа панорама никоя партия не е по-близо от другите до истината. Просто някои са по-далече от нея.
· Интелигентността се стреми към глупостта, както всички тела се стремят към центъра на земята.
· Богатите и бедните се различават днес единствено по парите.
· Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния човек.
· Всяка победоносна революция завършва с провал, защото добродетелите на народа не са присъщи на бедняка, а на бедността.
· Всеки индивид с „идеали“ е потенциален убиец.
· Глупакът се впечатлява само от новото. За интелигентния човек датата няма значение.
· Злоупотребите с властта и подкупността в демократичните времена са последните убежища на свободата.
· Предателят никога няма да ни прости своята измяна.
· Буржоазия е всяка група от индивиди, недоволни от това, което имат, и доволни от това, което са.
· Религията не е родена от необходимостта за укрепване на социалната солидарност, както катедралите не са били издигнати, за да се насърчава туризмът.
· Разум, прогрес, справедливост са трите теологически добродетели на глупака.
· Не си струва да слушаш онзи, който не може да ти обещае вечно настояще.
· Обществото на бъдещето: робство без господари.
· Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения.
· Малцина са онези, които разбират, че онова, което казват, би имало значение само ако бъде казано от други.
· За да се даде преценка за нашето време, е достатъчно да се припомни, че неговите моралисти са социолозите.
· Съвременната история представлява диалог между двама души: единият от тях вярва в Бога, другият вярва, че е Бог.
· Когато в защита на нещо приведем като аргумент неговата красота, плебейската душа изпада в смут.
· Всяко нещо трябва да оправдава собственото си съществуване – освен произведението на изкуството.
· Варварско е обществото, в което възрастта на културата и възрастта на духа не съвпадат.
· Никой не заслужава нашия интерес за повече от един миг, или за по-малко от един живот.
· Можем да простим на хората това, което правят, но не и това, което са.
· Тъпоумието на страстите му спасява човека от тъпоумието на мечтите му.
· Комунистът е човек, който мечтае държавата да го направи буржоа.
· Несправедливото неравенство не се лекува с равенство, а със справедливо неравенство.
· Йерархията е атрибут на небесата. В ада всички са равни.
· Вече няма висше общество и народ. Има бедно простолюдие и богато простолюдие.
· „Да принася полза на обществото“ е претенция (или оправадание) на проститутката.
· Модернистичната жажда за оригиналност кара посредствения творец да вярва, че тайната на оригиналността се състои просто в това да бъдеш различен.
· Съвременните хора не почитат нищо друго освен истерични текстове.
· За да се унищожи една цивилизация, не е нужно насилие. Всяка цивилизация умира от безразличието към уникалните ценности, които са я създали.
· Вярата не е познаване на обекта на вярата, а общуване с него.
· Много хора обичат човечеството само за да могат с чиста съвест да забравят Бог.
· Модерният човек унищожава много повече, когато строи, отколкото когато руши.
· Модерният човек си мисли, че е свободен, защото се въздържа да докосва стените на тъмницата си.
· Вярващият знае как да се съмнява, а невярващият не знае как да вярва.
· Нищо не прави по-реално съществуването на греха от зловонието на душите, които го отричат.
· Любовта и омразата не създават, а разкриват качества, които нашето безразличие скрива.
· Човек обича само този, който го обожава, и уважава само онзи, който го обижда.
· Любовта не е мистерия, а място, където мистерията изчезва.
· Любовта е актът, който превръща своя обект от същество в човек.
· Онези, които обичаме – стига ни само, че съществуват.
· Да обичаш означава да разбираш причината, поради която Господ е създал обекта на твоята обич.
· И най-нахалната мъдрост стои засрамена пред душа, пияна от любов или омраза.
· Усмивката на човека, когото обичаме, е единственото ефикасно лекарство срещу скуката.
· Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.
· Щастието на човека, когото обичаме, е единственото земно благо, което ни дава пълна наслада.
· Нека се учим да съпътстваме тези, които обичаме, в грешките им, без да ставаме техни съучастници.
· Предпочитаме не да милваме тялото, което обичаме, а да бъдем самата ласка.
· Идеалният образ на човека, когото обичаме, не е измама на любовта. Напротив, да обичаш, значи единствен ти да съзреш съвършенство, невидимо за други очи.
