Афоризми на Николàс Гòмес-Дàвила

 

Роден е на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома.

В резултат на неговите размишления и многостранно четене през годините излизат няколко тома афоризми, които му спечелват световна известност.

Афоризми на Николàс Гòмес-Дàвила :

·     Изреченията са камъчета, които писателят хвърля в душата на читателя. Диаметърът на концентричните вълни, които се образуват, зависи от размерите на блатото.

·     Модерният свят не може да бъде наказан. Той е наказанието.

·     Глупавите идеи са безсмъртни. Всяко ново поколение ги измисля наново.

·     Хората много по-често биха се удряли с чука по пръста, ако болката се усещаше едва след година.

·     Идеята за „свободното развитие на личността“ изглежда достойна за възхищение, докато не попаднеш на някого, чиято личност се е развила свободно.

·     В съвременната политическа панорама никоя партия не е по-близо от другите до истината. Просто някои са по-далече от нея.

·     Интелигентността се стреми към глупостта, както всички тела се стремят към центъра на земята.

·     Богатите и бедните се различават днес единствено по парите.

·     Културата никога няма да запълни свободното време на работника, тъй като тя е работата на свободния човек.

·     Всяка победоносна революция завършва с провал, защото добродетелите на народа не са присъщи на бедняка, а на бедността.

·     Всеки индивид с „идеали“ е потенциален убиец.

·     Глупакът се впечатлява само от новото. За интелигентния човек датата няма значение.

·     Злоупотребите с властта и подкупността в демократичните времена са последните убежища на свободата.

·     Предателят никога няма да ни прости своята измяна.

·     Буржоазия е всяка група от индивиди, недоволни от това, което имат, и доволни от това, което са.

·     Религията не е родена от необходимостта за укрепване на социалната солидарност, както катедралите не са били издигнати, за да се насърчава туризмът.

· Разум, прогрес, справедливост са трите теологически добродетели на глупака.

· Не си струва да слушаш онзи, който не може да ти обещае вечно настояще.

· Обществото на бъдещето: робство без господари.

· Човекът живее със своите проблеми и умира от техните решения.

· Малцина са онези, които разбират, че онова, което казват, би имало значение само ако бъде казано от други.

· За да се даде преценка за нашето време, е достатъчно да се припомни, че неговите моралисти са социолозите.

· Съвременната история представлява диалог между двама души: единият от тях вярва в Бога, другият вярва, че е Бог.

· Когато в защита на нещо приведем като аргумент неговата красота, плебейската душа изпада в смут.

· Всяко нещо трябва да оправдава собственото си съществуване – освен произведението на изкуството.

· Варварско е обществото, в което възрастта на културата и възрастта на духа не съвпадат.

· Никой не заслужава нашия интерес за повече от един миг, или за по-малко от един живот.

· Можем да простим на хората това, което правят, но не и това, което са.

· Тъпоумието на страстите му спасява човека от тъпоумието на мечтите му.

· Комунистът е човек, който мечтае държавата да го направи буржоа.

· Несправедливото неравенство не се лекува с равенство, а със справедливо неравенство.

· Йерархията е атрибут на небесата. В ада всички са равни.

· Вече няма висше общество и народ. Има бедно простолюдие и богато простолюдие.

· „Да принася полза на обществото“ е претенция (или оправадание) на проститутката.

· Модернистичната жажда за оригиналност кара посредствения творец да вярва, че тайната на оригиналността се състои просто в това да бъдеш различен.

· Съвременните хора не почитат нищо друго освен истерични текстове.

· За да се унищожи една цивилизация, не е нужно насилие. Всяка цивилизация умира от безразличието към уникалните ценности, които са я създали.

· Вярата не е познаване на обекта на вярата, а общуване с него.

· Много хора обичат човечеството само за да могат с чиста съвест да забравят Бог.

· Модерният човек унищожава много повече, когато строи, отколкото когато руши.

· Модерният човек си мисли, че е свободен, защото се въздържа да докосва стените на тъмницата си.

· Вярващият знае как да се съмнява, а невярващият не знае как да вярва.

· Нищо не прави по-реално съществуването на греха от зловонието на душите, които го отричат.

· Любовта и омразата не създават, а разкриват качества, които нашето безразличие скрива.

· Човек обича само този, който го обожава, и уважава само онзи, който го обижда.

· Любовта не е мистерия, а място, където мистерията изчезва.

· Любовта е актът, който превръща своя обект от същество в човек.

· Онези, които обичаме – стига ни само, че съществуват.

· Да обичаш означава да разбираш причината, поради която Господ е създал обекта на твоята обич.

· И най-нахалната мъдрост стои засрамена пред душа, пияна от любов или омраза.

· Усмивката на човека, когото обичаме, е единственото ефикасно лекарство срещу скуката.

· Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.

· Щастието на човека, когото обичаме, е единственото земно благо, което ни дава пълна наслада.

· Нека се учим да съпътстваме тези, които обичаме, в грешките им, без да ставаме техни съучастници.

· Предпочитаме не да милваме тялото, което обичаме, а да бъдем самата ласка.

· Идеалният образ на човека, когото обичаме, не е измама на любовта. Напротив, да обичаш, значи единствен ти да съзреш съвършенство, невидимо за други очи.