Тайната на индийския мъдрец

Тайната на индийския мъдрец
Един от учениците на индийския мъдрец Тукарам се поинтересувал как мъдрецът е постигнал своята трансформация, как така никога не се ядосва, как така винаги е толкова любящ. Той искал да узнае неговата „тайна".

- Не зная какво да ти кажа за своята тайна, - казал Тукарам - но знам каква е твоята тайна.
- Що за тайна пък е това? - попитал ученикът изненадан.
- След една седмица ще умреш - казал важно учителят.
Тъй като Тукарам наистина бил велик мъдрец, ученикът приел думите му сериозно. През следващата седмица той променил поведението си. Започнал да се отнася с любов към семейството и приятелите си. Медитирал и се молел. Правел всичко, което можел, за да се подготви за смъртта си.
На седмия ден той легнал в своето легло, защото се почувствал слаб и пратил да повикат Тукарам.
- Благослови ме, мъдрецо, защото умирам - казал той.
- Благословията ми винаги е с теб - отвърнал мъдрецът. - Кажи ми, как прекара последната седмица? Ядосаше ли се на роднините и приятелите си?
- Разбира се, че не. Разполагах само със седем дни, за да ги обичам. Така и направих. Обичах ги силно.
- Сега вече знаеш моята тайна - възкликнал Тукарам. - Аз осъзнавам, че мога да умра по всяко време. Затова и съм любящ във всичките си взаимоотношения.
Ето това е. Специалният инструмент, който ни дава смъртта, е силата - най-важният компонент на концентрацията.

Притча за човекът, който искал да осигури щастие на децата си

Притча за човека, който искал да осигури щастие на децата си

Вървял си по пътя един стар мъдрец и се любувал на природата. По някое време минал покрай нива, на която работел един селянин. Човекът бил грохнал от работа, изморен и потен и едва стоял на краката си.

Мъдрецът се спрял и го заговорил:
- Хей, човече, ела да поседнем на сянка и да си поговорим. Хем да си починеш малко.
- Не мога, трябва да работя. Денят вече преваля, а аз имам още толкова много работа.
- Защо работиш толкова много? – попитал старецът. – Спирай да си почиваш отвреме на време. Погледни колко е прекрасен денят!
- Не мога. Нямам време да се наслаждавам нито на деня, нито на живота. – отговорил мрачно човекът.
- Но защо се обричаш на всичко това? – недоумявал старецът. – Така пропускаш щастието...
- Нямам време за щастие! Аз трябва да се трудя и да страдам, за да осигуря щастие на децата и внуците си. Моят дядо е правил същото заради моя баща, а моят баща е страдал заради мен.
- А някой от вашето семейство бил ли е щастлив? – полюбопитствал странникът.
- Все още не, но моите деца и внуците ми сигурно ще бъдат! – възкликнал човекът и отново се захванал за работата си.
- Виж, приятелю... Позволи ми да ти дам един съвет.


Неграмотният не може да научи никого да чете.


Нито къртицата може да възпита орел!


 Така че, най-напред се научи ти да бъдеш щастлив, за да можеш да научиш и децата си на това.

12 закона за Кармата

12 закона на Кармата

• категория: Мъдрост

Карма е санскритската дума за „действие". Тя е еквивалент на третия закон на Нютон, който гласи че „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие".

Когато мислим, говорим или действаме, ние предизвикваме сила, която реагира съответно. Тази ответна сила може да бъде променяна и дори прекратена, въпреки че повечето хора, надали биха могли да го сторят.
Човек не може да избегне последствията от своите действия, но той ще пострада от тях само тогава, когато моментът наистина назрее.
Ето какво трябва да знаем за кармичните закони.
1. Великият Закон
- „Каквото посееш, такова ще пожънеш!" Този закон е познат още като „Законът за Причината и Следствието";
- Каквото изпращаме към Вселената, такова ще получим като отговор;
- Ако искаме да получим Щастие, Мир, Любов, Приятелство... то тогава ние би трябвало да Бъдем Щастливи, Миролюбиви, Любвеобилни, Истински Приятели.
2. Закон за Създаването
- Животът не се Случва от само себе си, той изисква нашето участие;
- Ние сме едно цяло с Вселената, както отвътре, така и отвън;
- Всичко, което ни заобикаля, е в тясна връзка с вътрешното ни състояние;
- Бъдете себе си, обградете се с това, което искате да присъства в живота ви.
3. Закон за Смирението
- Това, което отказваме да приемем, ще продължи да ни съпътства;
- Ако това, което виждаме в околните е ВРАГ, или човек, притежаващ главно негативни черти, то тогава ние самите не се фокусираме към по-високо ниво на съществуване.
4. Закон за Израстването
- Където и да отидеш, пак ще си ти;
- Ако искаме да израснем духовно, промяната трябва да дойде от нас и в нас, а не в хората, местата и нещата в обкръжаващата ни среда;
- Единствената даденост в живота сме самите ние и имаме власт единствено над себе си;
- Когато променим нашето вътрешно Аз, тогава и животът ни ще се промени.
5. Закон за Отговорността
- Когато нещо не е наред в живота ми, нещо не е наред в мен;
- Ние отразяваме това, което ни заобикаля и това, което ни заобикаля отразява нас. Това е Универсална Истина;
- Трябва да поемаме отговорност за нещата, случващи се в живота ни.
6. Закон за Свързването
- Дори и ако нещо, което трябва да предприемем, да изглежда без значение, важно е да го извършим, защото всичко във Вселената е свързано помежду си;
- Всяка крачка води до следваща и така нататък, и така нататък;
- Някой трябва да свърши първият етап от дадена работа, за да може да се стигне до последния;
- Нито първата, нито последната стъпка са от изключително значение, и двете са нужни, за да се изпълни задачата;
- Минало-Настояще-Бъдеще са едно Цяло.
7. Закон за Фокусирането
- Не можем да мислим за две неща по едно и също време;
- Когато се фокусираме върху Духовни ценности, става невъзможно да изпитваме алчност и гняв.
8. Закон за Даването и Гостоприемството
- Ако вярваме, че нещо е истина, то по някое време в живота си ще трябва да докажем, че това наистина е така;
- Това, което твърдим, че сме научили, трябва да дадем в житейската практика.
9. Закон за Тук и Сега
- Гледайки назад, за да изследваме какво е било, ни пречи да бъдем изцяло ТУК И СЕГА;
- Стари мисли, стари модели на поведение, стари мечти... ни пречат да имаме нови изживявания.
10. Закон за Промяната
- Историята се повтаря, докато не научим нужните уроци, за да променим своя път.
11. Закон за Търпението и Отплатата
- Всички награди, изискват първоначален труд;
- Награди с трайно значение изискват търпение и упорит труд;
- Истинската радост идва, когато правим това, което се очаква от нас и очакваме наградата, когато й дойде времето.
12. Закон за Значимостта и Вдъхновението
- Получаваш това, което си дал;
- Истинската стойност на едно нещо е пряк резултат от енергията и намерението, които са вложени в него;
- Всеки личен принос е принос към Цялото;
- Липсата на бляскав принос не оказва влияние върху цялото, нито го отслабва;
- Действия, извършени с Любов, дават живот и вдъхновяват Цялото.
Когато птицата е жива... тя яде мравки.
Когато птицата е мъртва... мравки ядат птицата.
Времето и Обстоятелствата могат да се променят.
Не подценявай и не наранявай никого в живота.
Днес може да си силен. Но помни.
Времето е по-силно от теб!

Източник: adyulgerov.blogspot

Двата велики принципа, които управляват живота ни и как да променим съдбата си

Двата велики принципа, които управляват живота ни и как да променим съдбата си

• категория: Промени себе си, промени живота си

Има две невидими сили, които управляват живота ни. Едната от тях е съдбата. Всеки човек се ражда със своя съдба и макар да не знаем каква точно е тя, тази сила ни напътства, а на моменти дори ни тласка в определена посока. Тя е извън обсега на волята и желанията ни и управлява нашия живот, без да се съобразява с чувствата ни - като огромна река, която безгрижно тече към огромния океан.

Но дали съдбата наистина не ни оставя никакъв шанс да повлияем на собствения си живот? Не вярвам, защото освен нея има още една сила, която с невидима ръка направлява житейския ни път - универсалният закон за причината и следствието. Това е един изключително прост закон, който директно свързва събитията и причините за тяхното възникване. Добрите дела водят до добри резултати, а лошите дела - съответно до лоши резултати.
За всяка ситуация в живота ни си има причина. Обстоятелствата са плодовете, които жънем в резултат на мислите и делата си. Каквото и да мислите или правите в момента, то ще послужи за причина, която на свой ред ще доведе до определен резултат. А реакцията ви към този резултат ще доведе до други последствия. Така животът ни се оказва безкрайна поредица от верижни реакции, управлявани от закона за причината и следствието.
Този закон има пряка връзка с това, че привличаме само това, върху което се фокусираме, и че животът е отражение на нашето съзнание. Подобно на семена, нашите мисли и действия създават определена реалност. Оттам произтича и важността на това да усъвършенстваме и извисяваме духа си. Ако следваме закона за причината и следствието и пречистим и облагородим съзнанието си, ще започнем да живеем по-добре.
Съдбата и законът за причината и следствието са двата велики принципа, които управляват живота ни. Съдбата е основата, а законът за причината и следствието е нишката, с която тъчем платното на своя живот. Заради този закон животът ни невинаги се стича така, както съдбата е отредила, и обратното - заради намесата на съдбата добрите дела невинаги водят незабавно до добри резултати. Важно е обаче да помним, че законът за причината и следствието притежава малко по-голяма власт над живота ни в сравнение със съдбата. Следователно, ако умело се възползваме от него и започнем да си служим само с добри мисли и дела, можем да тласнем съдбата си в положителна посока. Въпреки че до известна степен сме контролирани от съдбата, нашите мисли и дела имат силата да променят курса на живота ни.
Ако проумеете закона за причината и следствието можете да промените съдбата си
За пръв път срещнах идеята за съзнателното използване на закона за причината и следствието в книгата „Създаване на собствената съдба“ на Масахиро Ясуока (1898-1983) - учен конфуцианец, оказал голямо влияние върху много японски политици и икономисти. Това е историята на Ляо Фан, написана преди повече от четири века.
Ляо Фан се родил в семейството на лекари. Баща му починал рано и майка му го отгледала съвсем сама. Като пораснал, следвайки семейната традиция, Ляо Фан записал да учи медицина. Един ден при него отишъл някакъв старец.
- Аз овладях изкуството да предсказвам бъдещето - започнал старецът - и по заръка на небесата дойдох да ти предам това, което научих.
После се обърнал към майката на момчето и казал:
- Предполагам, че възнамеряваш да изучиш сина си на медицина, но на него не му е писано да бъде доктор. Когато порасне, Ляо Фан ще вземе императорските изпити и ще стане държавен служител.
После старецът предсказал не само възрастта, на която Ляо Фан ще вземе изпитите, и оценките, които ще изкара, но също и това, че още като млад ще бъде назначен за областен управител, ще се издигне до много висок пост, ще се ожени, но никога няма да има деца, и накрая ще умре на 53-годишна възраст.
Животът на Ляо Фан протекъл точно така, както старецът предсказал. Един ден, когато вече бил областен управител, той посетил известен дзен учител и го помолил да помедитира заедно с него. Учителят останал удивен от способността на Ляо фан да изпада в дълбока медитация, без да се разсейва:
- Ти си достигнал много високо ниво на съзнание. Къде си се обучавал?
Ляо Фан отговорил, че никъде не се е обучавал, и му разказал за стареца и неговите предсказания:
- Животът ми се разви точно както ми предсказа този човек. Писано ми е да умра на 53-годишна възраст и следователно вече няма смисъл да се тревожа за бъдещето.
Дзен учителят строго смъмрил Ляо Фан:
- В началото се впечатлих от това, че на толкова млада възраст си достигнал просветление, но сега вече знам, че си просто един глупак! Възнамеряваш да изживееш живота си така, както ти повелява съдбата? Истина е, че тя ни се дава от Господ, но това не значи, че ние не можем да я променим. Ако мислите и делата ти са добри, можеш да се издигнеш над нея и да тласнеш живота си в по-добра посока.
Ляо Фан взел присърце това обяснение на закона за причината и следствието и от този ден нататък се постарал да върши само добрини. В крайна сметка той бил благословен с рожба и далече надживял отредената му от съдбата възраст.
Със съответните действия и ние бихме могли да променим съдбата си. Ако се стремим да мислим и правим добро, можем да задействаме закона за причината и следствието и да заживеем още по-добър живот от този, който ни е бил отреден.
За съжаление с модерните научни критерии не можем да докажем съществуването на двете невидими сили, които управляват живота ни. Затова в светлината на съвременния здрав разум идеята за съдбата звучи като поредното суеверие, а законът за причината и следствието - като приказка, която плаши децата и ги предупреждава, че ако не се държат добре, Бог ще ги накаже.
Ако добрите дела незабавно носеха добър резултат, хората може би щяха да вярват както в съдбата, така и в закона за причината и следствието, но това почти никога не се случва. Голяма рядкост е добрината, която сме сторили днес, да бъде възнаградена още утре. И ако съдбата ни превежда през много лош период, един добър жест може да не е достатъчен да неутрализира негативното й влияние или да породи видим резултат. Обратното също е вярно - когато преминаваме през много позитивен период от живота си, една малка грешка едва ли ще предизвика сериозни негативни последствия.
Но в дългосрочен план лошият късмет не се застоява при хората, които са честни и имат желание да помагат на другите, а успехът бързо напуска мързеливите и бездейните.

Казуо Инамори, от книгата „Компас към успеха“
Самият Казуо Инамори е един от най-успешните японски бизнесмени и прочут филантроп. Започнал като бедно момче с инженерна диплома, той изгражда международна корпорация с активи за милиарди. Така доказва на практика, че е възможно да следваш морални принципи и пак да постигнеш успех в бизнеса.

Мъдрост от Тибет в кратки изречения

 Мъдростта на тибетските монаси – в най-кратките изречения, които ще ви припомнят ценното в живота. За малко повече щастие.

Харесва ти – кажи.
Не ти харесва – кажи.
Някой ти липсва – обади му се.
Не разбираш – попитай.
Искаш да срещнеш някого – обади му се.
Искаш нещо – помоли.
Никога не спори.
Искаш да бъдеш разбран – обясни.
Ако си виновен, признай си и не търси оправдание.
Помни, че всеки има своята истина и тя често няма да съвпада с твоята.
Не общувай с хора, с които не се чувстваш добре.
Най-важното в живота е любовта, всичко останало е суета.
Проблемите на хората се намират само в техните глави.
Обкръжаващият тe свят не е нито добър, нито лош – той е такъв, какъвто е.
Опитай се да получиш удоволствие от всеки миг.
Помни, че животът се живее тук и сега.
Помни, че не си длъжен на никого.
Помни, че никой не ти е длъжен.
Не пести време и пари за удоволствието да опознаваш света.
Вярвай в себе си.
Вярвай на своите усещания.
Ако си в лошо настроение, помисли, че и това ще мине.
Живей днес, защото вчера вече го няма, а утре може да не настъпи.
Днешният ден е най-добрият.

Толкова простичко казани, а така силни и подтикващи да живеем по-щастлив живот. Превърнете ги в свои мантри и се наслаждавайте на резултата.

Източник: drugata-realnost

Философите - като потенциални ... магьосници !

"...Тогава той винаги ми казваше, че да знаеш нещо само интуитивно е безсмислено. 

Прозренията трябва да се приведат в някаква свързана мисъл, иначе не служат за нищо. 

Той сравни прозренията с наблюдаването на необяснимо явление. И двете отминават така бързо, 

както са се появили. Ако не се затвърждават постоянно, съмненията и забравата ще ги погълнат,

 защото съзнанието е устроено да е практично и да приема само това, което е измеримо и чиято

 истинност може да се провери.

Той обясни, че магьосниците са по скоро хора на познанието, отколкото хора на разума. Като такива, те са една стъпка пред

 западните интелектуалци, които приемат, че реалността, която често се отъждествява с 

истината, може да се опознае чрез разума. Докато магьосниците твърдят, че чрез разума може

 да се опознаят единствено нашите мисловни процеси, а само чрез разбиране на нашето 

цялостно същество на неговото най-развито и изтънчено ниво, можем в крайна сметка да заличим границите, с които разумът

 определя действителността.

Изидоро Балтазар ми обясни, че магьосниците усъвършенстват целостта на своето същество. 

Тоест, те не правят задължително разлика между рационалната и интуитивната страна у човека.

 Използват ги и двете, за да достигнат областта на съзнание, която те наричат 

„безмълвно познание“, която се намира отвъд езика, отвъд мислите.

Неведнъж Изидоро Балтазар подчертаваше, че за да може човек да заглуши своята 

рационална страна, той трябва първо да разбере своя мисловен процес на неговото най-развито и изтънчено ниво. Той смяташе, че философията, като се започне още от 

класическата гръцка мисъл, предоставя най-добрия начин за осветляване на този мисловен процес. Той непрекъснато повтаряше, че

 независимо дали сме учени или лаици, ние всички сме членове и наследници на нашата 

западна интелектуална традиция. А това означавало, че независимо от нашето ниво на 

образование и интелигентност, ние сме пленници на тази интелектуална традиция и на

 нейната интерпретация на действителността.

Изидоро Балтазар твърдеше, че само на думи сме готови да приемем факта, че това, което 

наричаме „действителност“ е само една културнообусловена конструкция. А това, което 

трябва да приемем на възможно най-дълбоко ниво, е, че културата е продукт на един дълъг, съвместен, изключително селективен, 

изключително развит, и не на последно място, изключително насилнически процес, чийто 

краен резултат е едно споразумение, което ни предпазва от останалите алтернативи. 

Магьосниците активно се стремят да свалят маската от факта, че реалността се диктува и се 

поддържа от нашия разум; че идеите и мислите, произтичащи от разума, стават режим на 

познание, който постановява какво виждаме и как действаме в света; и че върху всички нас 

се упражнява невероятен натиск, за да направим определени идеологии приемливи за себе си.

Той подчерта, че магьосниците ги интересува да възприемат света по начини,

 различни от културнообусловените. А културната обусловеност е, че личните ни преживявания плюс 

общото социално споразумение за това какво могат да възприемат сетивата ни, диктуват

 нашите възприятия. Всичко извън тази сетивна обусловеност се отхвърля от рационалното 

съзнание. По този начин крехката обвивка от общоприети човешки схващания се запазва 

цялостна.

Магьосниците проповядват, че възприятието се извършва извън сетивната област. Те знаят,

 че съществува нещо много по- обширно от това, за което сме приели,

 че сетивата ни могат да възприемат.

 Възприятието се осъществява в една точка извън тялото, извън сетивата, твърдят те. Но не е достатъчно 

човек  просто да вярва в това. Не е въпрос само да го прочетеш някъде или да го чуеш от някого. За да

 го въплъти човек, той трябва да го преживее.

Изидоро Балтазар каза, че магьосниците цял живот активно се стремят да разкъсат

 тази крехка обвивка от общоприети човешки схващания. Това не означава, обаче, че сляпо се хвърлят

 в мрака. Те се подготвят. Те знаят, че всеки път, когато се впускат в непознатото, трябва да имат

 добре развита рационална страна. Само тогава ще са способни да разберат и обяснят

 донесеното от техните пътувания в непознатото.

Той допълни, че няма да разбера магьосничеството, като чета философски трудове. 

 

По-скоро, трябвало да видя, че и философията, и магьосничеството са изключително

 усъвършенствани форми на абстрактно познание. 

 

И за философа, и за магьосника истината за нашето пребиваване в света е обект на размисъл. 

Магьосникът обаче отива малко по-далеч. Той действа съобразно 

своите открития, които по дефиниция са вече извън нашите културно приети възможности.

 

Изидоро Балтазар смяташе, че философите са интелектуални магьосници.

 Техните търсения обаче винаги остават само мисловни усилия. Философите не могат да

 действат в света, който така добре разбират и обясняват, другояче освен по културнообусловения и

 общоприет начин. Философите добавят към вече съществуващата маса от знания. Те

 разглеждат и преразглеждат съществуващи философски текстове. Новите мисли и идеи, 

произтичащи от тези напрегнати научни занимания, не ги променят, освен може би в 

психологически смисъл. Може да станат подобри, по-отзивчиви хора,

 или пък обратното. Нищо обаче от това, което правят философски, не променя 

тяхното сетивно възприятие на света, защото философите работят в рамките на социалния ред. 

Те поддържат социалния ред, дори ако интелектуално го отхвърлят. 

 

Философите са потенциални магьосници.

 

Магьосниците също градят върху съществуваща маса от знания. 

Но те не го правят, като приемат това, което вече е установено и доказано от други 

магьосници. Магьосниците трябва да докажат наново за себе си, че това, което е прието, 

действително съществува, действително се поддава на възприемане. За да осъществят тази 

грандиозна задача, магьосниците се нуждаят от изключително количество енергия, което си 

осигуряват, като се дистанцират от социалния ред, без при това да се оттеглят от света. 

Магьосниците разрушават споразумението, което определя реалността, без самите те

 да се разрушат в този процес. "

 

Откъсът е от книгата на Флоринда Донер - " Живот в сънуването "

10 правила за любовта от Елис Шафак

1. Както виждаме Бога, така виждаме и себе си - едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.


2. Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога.

3. Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пък искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

4. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: “ Пази се от прекалено въодушевление!”, докато любовта казва “О, карай! Престраши се!” Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие несметни богатства.

5. Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

6. Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

7. Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди Благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за това, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали.

8. Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодилите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

9. Изток, запад, север, юг - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и на шир света и ще стигнеш отвъд него.

10. Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат много мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.